Брандън Сандърсън - Душата на императора

— Дадохте ми свещ — каза Шай, пресегна се с една ръка към колана на гърба си и метна самоделния, дървен печат на душата на бюрото. — Трябваше само да Фалшифицирам стената и да убедя камъните, че са антрацит — което не бе особено трудна задача, след като вече знаех за четиридесетте и четири вида скали. После можех да ги изгоря, а това щеше да разтопи плочите зад тях.

Шай дръпна един стол, седна пред бюрото и се облегна удобно. Дочу иззад гърба си тихото изръмжаване на капитана на Изличителите, но Фрава сви устни в тънка линия и не каза нищо. Шай се отпусна и прошепна нечута молитва към Незнайния Бог.

Нощи! Изглежда наистина се бяха хванали. Беше се уплашила, че някой от тях може да знае достатъчно за Фалшифицирането, за да улови лъжата ѝ.

— Щях да избягам тази вечер — рече Шай, — но явно задачата, която имате предвид, е нещо наистина важно — щом сте готови да прибегнете до услугите на такъв пропаднал човек като мен. И така, стигаме до въпроса за възнаграждението ми.

— А мога и да наредя да ви екзекутират — отвърна Фрава. — Още сега. Тук.

— Но няма, нали?

Фрава стисна челюсти.

— Предупредих ви, че ще ви бъде трудно да я манипулирате — обърна се Гаотона към Фрава.

Шай виждаше, че го е впечатлила. Но едновременно с това, в очите му се четеше… тъга? Правилно ли бе разпознала чувството? Да чете израженията на възрастния мъж ѝ беше също толкова трудно, колкото да чете книга на свордски.

Фрава вдигна пръст и замахна с него встрани. Един прислужник се приближи, понесъл малка кутия, тапицирана с плат. Сърцето на Шай подскочи при вида ѝ.

Мъжът отвори закопчалките с изщракване и вдигна капака. Вътрешността на кутията имаше мека подплата с пет вдлъбнатини, в които да бъде поставен по един печат на душата. Всеки от цилиндричните, каменни печати беше дълъг колкото пръст и широк колкото мъжки палец. Подвързаният с кожа тефтер, положен на определеното му място над тях, бе износен от дългата употреба. Шай вдиша дълбоко и усети полъха на познатия аромат.

Бяха наречени Отражения на Същността — най-мощният вид печати на душата. Всяко Отражение на същността хармонираше с конкретен човек и бе предназначено да пренапише историята, личността и душата му за известно време. Тези пет Отражения бяха свързани с Шай.

— Петте печата, с които може да бъде пренаписана една душа — рече Фрава. — Всеки един от тях е противоестествено и незаконно извращение. Щяха да бъдат унищожени този следобед. Дори да бяхте избягала, щяхте да останете без тях. А колко време отнема да бъде създаден един?

— Години — прошепна Шай.

Нямаше други копия. Бележките и диаграмите бяха прекалено опасни, за да бъдат запазени — дори на някое тайно място, — понеже биха разкрили на останалите прекалено много лични неща за притежателя им. Тя никога не изпускаше Отраженията на Същността от поглед — освен в редките случаи, когато успяваха да ѝ ги отнемат.

— Ще ги приемете ли като заплащане? — попита Фрава през присвитите си от отвращение устни, сякаш говореше за някое ястие от слуз и разложена плът.

— Да.

Фрава кимна и прислужникът затвори кутията с тихо хлопване.

— Нека ви покажа какво се очаква от вас, тогава.

Шай никога не се беше срещала с император, камо ли да го беше щипала по лицето.

Император Ашраван на Осемдесетте Слънца — четиридесет и деветият господар на Империята на Розата — не реагира на побутванията на Шай. Продължи да се взира напред с невиждащ поглед. Закръглените му бузи имаха лека, здрава розовина, но изражението на лицето му бе напълно безжизнено.

— Какво му се е случило? — попита Шай и се изправи пак.

Леглото на императора, до което беше застанала, беше изработено в древен ламионски стил, с табла, оформена като феникс, устремен към небето. Бе виждала рисунка на същата табла в една книга; вероятно бяха я използвали като основа на Фалшификацията.

— Наемни убийци — отговори арбитър Гаотона.

Стоеше от другата страна на постелята, а до него имаше и двама хирурзи. Единственият Изличител, допуснат в помещението, бе предводителят им — капитан Зу.

— Убийците нахлуха преди две нощи и нападнаха императора и съпругата му. Тя бе убита на място, а императорът бе улучен с арбалет в главата.

— Независимо от което — отбеляза Шай, — изглежда забележително добре.

— Запозната ли сте с Преотпечатването? — попита Гаотона.

— Бегло — отговори тя.

Народът ѝ го наричаше „Фалшификация на плътта“. С нейна помощ, един наистина способен хирург бе в състояние да Фалшифицира нечие тяло така, че да отстрани раните и белезите му. За целта се изискваха усилени, задълбочени изследвания. Фалшификаторът трябваше да познава всяко едно мускулче, всяка вена и сухожилие, за да успее да излекува пациента си правилно.