Брандън Сандърсън - Душата на императора

Когато отдръпна пръстите си, на дървото вече се виждаше мекото сияние на червения отпечатък. Имаше формата на око. В мига, в който докосна вратата, Шай усети остра болка в ръката — там, където я бяха порязали.

Пое си рязко дъх. Очите ѝ се разшириха. Никога преди не се бяха осмелявали да сторят такова нещо с нея. Почти предпочиташе да я бяха екзекутирали! Почти предпочиташе да…

„Овладей се“, заповяда си тя твърдо. „Бъди някой, който би могъл да се справи с това.“

Пое си дълбоко дъх и се остави да се превърне в друг човек. Имитация на самата нея — но такава, каквато бе способна да запази хладнокръвие дори в такова положение. Беше съвсем груба фалшификация, просто умствен фокус — но проработи.

Отърси се от ръцете на Зу, след което спокойно пое кърпичката, която Гаотона ѝ протягаше. Впери поглед в Кръвноотпечатващия, докато болката в ръката ѝ утихваше. Той ѝ се усмихна с бели, полупрозрачни устни, които ѝ напомняха на кожата на някоя личинка. След това кимна на Гаотона, сложи пак качулката си и излезе от стаята, като затвори вратата след себе си.

Шай си наложи да диша равномерно, за да се успокои напълно. Нямаше нищо сложно в онова, което Кръвноотпечатващият беше направил. Той и подобните му не се славеха с деликатността си. Те не използваха майсторство и умения, а измами и кръв. Но все пак постигаха резултати. Мъжът щеше да узнае, ако Шай напуснеше стаята, а прясната ѝ кръв вече се бе сляла с печата и го беше свързала с нея неразривно. По този начин, немъртвите му любимци щяха да могат да я открият, където и да отиде.

Гаотона отново седна на стола си.

— Знаете какво ще се случи, ако се опитате да избягате, нали?

Тя го изгледа, без да каже дума.

— Вече разбирате колко сме отчаяни — рече той меко и сплете пръсти на гърдите си. — Ако изчезнете, ще оставим Кръвноотпечатващия да ви догони. А костите ви ще се превърнат в следващия му любимец. Тази сделка бе единственото заплащане, което той поиска от нас. Можете да започвате работа, Фалшификаторке. Ако я свършите добре, ще можете да се спасите от тази съдба.

И тя наистина заработи здраво.

Започна с тършуване из множеството разкази за живота на императора. Малцина разбираха каква голяма част от Фалшифицирането се състоеше от учене и събиране на информация. Това бе изкуство, на което можеше да се научи всеки мъж и всяка жена; изискваше се само стабилна ръка и око за детайлите.

Е — и готовност да прекараш седмици, месеци или дори години в подготовка на съвършения печат на душата.

Шай не разполагаше с години. Усещаше се притисната от времето, докато четеше биография след биография и си водеше бележки, често до късно през нощта. Не вярваше, че ще успее да направи онова, което искаха от нея. Създаването на правдоподобна Фалшификация на чужда душа, особено за толкова кратко време, просто не беше възможно. За съжаление, обаче, ѝ се налагаше да демонстрира възможно най-очебийно как сякаш прави именно това, докато всъщност обмисляше как да осъществи бягството си.

Не ѝ позволяваха да излиза от стаята. Използваше гърне, когато ѝ се налагаше да се облекчи, а когато поискаше да се измие, ѝ предоставяха леген, топла вода и кърпи. Наблюдаваха я през цялото време, дори когато се къпеше.

Кръвноотпечатващият идваше всяка сутрин, за да подновява печата, който бе оставил на вратата. И всеки път трябваше да взима по малко кръв от Шай. Ръцете ѝ скоро се осеяха с плитки рани.

И през цялото това време Гаотона не спираше да я посещава. Старият арбитър я изучаваше, докато тя четеше, вперил в нея онзи поглед, който съдеше… но и не мразеше.

Докато оформяше плана си, тя стигна до следния извод: за да се освободи, най-вероятно щеше да ѝ се наложи да си послужи с този мъж по някакъв начин.

Шай притисна печата си върху плота на масата.

Както винаги, той потъна леко в дървото. Печатите на душата оставяха след себе си знак, който можеш да усетиш на допир, независимо от материала, върху който ги поставиш. Изви го на деветдесет градуса — това не размазваше мастилото, макар че тя не можеше да обясни защо. Един от наставниците ѝ ѝ беше казал, че се получава така, защото в този момент печатът докосва душата на предмета, а не физическата му форма.

Щом го отдръпна, се показа яркочервеният отпечатък, сякаш издълбан в дървото. Трансформацията се разпростря от печата като вълна. Мътносивото, напукано кедрово дърво стана красиво, добре поддържано и с мека патина, в която се отразяваше светлината на свещите срещу нея.