Брандън Сандърсън - Душата на императора

— Всички неща съществуват в три Сфери, Гаотона: Физическата, Умствената и Духовната. Физическата Сфера е онова, което усещаме; онова, което виждаме пред нас. Умствената Сфера е начинът, по който възприемаме един предмет и начинът, по който самият той възприема себе си. Духовната Сфера пък съдържа душата на обекта — неговата същност, — както и връзките между него и хората и предметите, които го заобикалят.

— Разберете, че аз не споделям езическите суеверия, в които вие вярвате — рече Гаотона.

— Да, вие пък боготворите слънцето — отговори Шай, без да прикрива развеселения си тон. — Или осемдесет слънца, по-точно, защото според вас те само си приличат външно, но всъщност всеки ден изгрява ново слънце. И все пак, вие бяхте онзи, който поиска да разбере как работи Фалшифицирането, и защо душата на императора ще бъде толкова трудна за възпроизвеждане. Сферите са важна част от обяснението.

— Добре тогава.

— Ето каква е идеята: колкото по-дълго съществува даден обект като цяло, и колкото по-дълго бъде виждан от околните в този си вид, толкова по-силно става усещането му за завършена идентичност. Тази маса е направена от различни парчета дърво, сглобени в една конструкция, но така ли я виждаме ние? Не. Ние виждаме цялото.

— За да Фалшифицирате масата, трябва да я възприемете като едно цяло. Същото се отнася и за една стена. Тя е съществувала достатъчно дълго в този си вид, за да се възприема като единен обект. Може и да бях подходила към всеки каменен блок отделно — възможно беше все още да са запазили достатъчно от индивидуалността си, — но това щеше да бъде трудно, понеже стената иска да съществува като неразделно цяло.

— Стената — повтори Гаотона сухо — иска да бъде третирана като неразделно цяло?

— Да.

— Това предполага, че стената има душа.

— Всички неща имат душа — отговори тя. — Всеки предмет се възприема като нещо. Взаимовръзките и ролята му са от жизненоважно значение. И това е причината, ваша светлост, поради която не мога просто да напиша личност на вашия император, да му поставя печат и да се свърши. В седем от описанията, които получих, пише, че любимият му цвят е зеленото. Знаете ли защо е така?

— Не — отвърна Гаотона. — А вие?

— Още не съм сигурна — каза Шай. — Предполагам, че е заради брат му — той е починал, когато Ашраван е бил на шест, и е обичал много този цвят. Императорът се е привързал към него, защото му напомнял за мъртвия му брат. Възможно е и да е породено от известен патриотизъм — роден е в област Укурги, чието официално знаме е предимно зелено.

Гаотона изглеждаше обезпокоен.

— Нужно е било да разберете дори такава дребна подробност?

— Нощи, да! Както и още хиляда също толкова дребни. И може да объркам някои от тях. Не — със сигурност ще объркам някои от тях. Повечето от тях няма да се окажат фатални, надявам се — характерът му няма да е съвсем същият, но човек се променя от ден на ден така или иначе. Но ако объркам прекалено много, обаче, характерът изобщо няма да има значение — печатът изобщо няма да подейства. Или поне няма да хване за достатъчно дълго, че да ни е от полза. А предполагам, че ако се налага да му слагам нов печат на всеки петнадесет минути, няма да успеете да заблудите никого.

— Правилно предполагате.

Шай седна с въздишка и започна да преглежда записките си.

— Казахте, че ще успеете да го направите — напомни ѝ Гаотона.

— Да.

— Правила сте го преди — със собствената си душа.

— Познавам собствената си душа — обясни тя. — Познавам собствената си история. Зная какво мога да променя, за да получа желания резултат. И при все това, пак беше трудно да изработя собствените си Белези на Същността както трябва. Сега трябва не само да го направя за друг, но и трансформацията ще е много по-всеобхватна. А разполагам само с деветдесет дни.

Гаотона кимна бавно.

— А сега — продължи Шай, — ще трябва да ми кажете какви мерки ще вземете, за да поддържате заблудата, че императорът е жив, здрав и буден.

— Правим всичко необходимо.

— Далеч не съм толкова уверена в това. Мисля, че ще се съгласите, че мен ме бива в измамите доста повече, отколкото останалите хора.

— А аз смятам, че вие ще останете изненадана — възрази Гаотона. — Политици сме, все пак.

— Добре, хубаво. Но изпращате храна, нали?

— Разбира се — отговори Гаотона. — Носят ястия в покоите му по три пъти на ден. След това връщат опразнените блюда в дворцовата кухня — макар че, разбира се, всъщност го храним само с бульон от супа. Пие, когато я поднесем към устните му — но продължава да се взира напред, сякаш е глух и ням.