Волфганг Холбайн - Ад от огън и лед

— Какво значи това? — попита Скудър нетърпеливо.

— Нали някой трябва да управлява асансьора? — каза Лестър спокойно. Той вече можеше да стои напълно изправен. Лицето му бе възвърнало естествения се цвят, а ръцете му бяха престанали да треперят. — На мене няма да ми направят нищо. Те търсят вас и капитан Леърд, а във всички случаи — и този смешен дребосък.

— Кого наричаш смешен дребосък? — изджавка Гурк откъм тавана.

Лестър отмина въпроса и протегна ръка:

— Дай ми пропуска, който си получил от Стоун.

— Не ми и минава през ума — каза Гурк ядосано.

— Е, тогава може би е по-добре аз да се кача горе, а ти да слезеш тук и да пуснеш асансьора — отвърна Лестър спокойно. — А на войниците, които според теб ни очакват горе, ще обясниш какво правиш тук.

Гурк изблещи изумен очи, но бръкна послушно под пелерината си, извади малкия импулсен генератор и го пусна с небрежно движение долу в кабината. Лестър го хвана във въздуха и го прибра в джоба си, после помогна на Скудър да изпълзи последен от кабината. Черити искаше да каже още нещо, но Гурк хлопна капака и демонстративно стъпи върху него.

— Кой е този тип? — попита той гневно.

— Аз също бих искала да узная — отговори Черити.

Участието на Скудър в краткия разговор се ограничи до един мрачен поглед. Те чуха как Лестър затвори вратите на асансьора и кабината тръгна с тласък, но почти безшумно, нагоре. Черити отстъпи малко към средата, за да се отдалечи от грапавата бетонна стена на шахтата, която се плъзгаше надолу, като същевременно внимаваше да не се приближава до кабелите. Кабината мина покрай затворените врати на втория етаж и спря с такъв рязък удар, че Черити почти изгуби равновесие.

— Какво… — започна Гурк изплашен, но думите му преминаха в глухо мучене, когато Скудър бързо запуши устата му с огромната си лапа. Черити замръзна. Чуха шума от отварянето на вратите на кабината, после твърдото почукване на крака в рогова броня.

Черити и Скудър се спогледаха ужасени. Скудър внимателно пусна Гурк, а Черити се опря предпазливо на коляно и повдигна леко капака на кабината колкото да може да надникне.

Това, което видя, накара кръвта й да се смръзне в жилите. Кабината беше спряла, две огромни фигури на войници насекоми нахълтаха вътре и се обърнаха към Лестър. Единият зае недвусмислено заплашителна поза и насочи едновременно два пистолета към него. Другият му заговори нещо с пронизителен свирещ глас на техния език и Черити зяпна с широко отворени очи, когато чу как Лестър отговори по същия начин. Той също започна да жестикулира усилено с ръце, но нещо в движенията му бе ненормално. Черити не би могла да го опише с думи — това не бяха човешки жестове; движенията бяха сложни и отсечени, почти гротескни, но тя разбра, че са не по-малко важни от непонятното свиркане на техния език. Друг бе въпросът, че гласовият апарат на човека изобщо не бе в състояние да произведе такъв звук.

— Какво става там? — попита Скудър тихо.

Черити му отвърна с нервен жест, който го принуди да замълчи, и продължи да наблюдава напрегнато събитията в кабината. Както всички хора, тя не бе в състояние да тълкува езика на тялото и жестовете на мравките, но усети напрежението, което съществуваше между нееднаквите същества. И тогава последва нещо зловещо: нещо се промени в тона на Лестър. Черити почувства, че думите на неразбираемия език придобиха внушителна мощ, която пречупи волята на двамата войници. Ръцете им се отпуснаха вяло, за няколко мига останаха неподвижни като някакви гротескни гигантски статуи, после се обърнаха и без звук напуснаха кабината. Лестър протегна ръка към таблото и натисна бутона за затваряне на вратите. После се завъртя на място, вдигна глава и се усмихна на Черити.

Тя издържа на погледа му само половин секунда, пусна капака, потръпвайки от уплаха, и се изправи напълно объркана.

— Какво стана долу? — попита Скудър повторно.

— Бих дала лявата си ръка, за да разбера — прошепна Черити. Тези думи бяха предназначени по-скоро за нея самата и когато срещна тревожния поглед на Скудър, побърза да добави с променен тон: — Той говори с двама от тях.

— Говори? — повтори Скудър с недоверие.

— На техния език — потвърди Черити.

Скудър я изгледа за миг с широко отворени очи, после лицето му помръкна.

— Вероятно той е един от тях — каза той. — Както Раул тогава.

Черити потръпна едва забележимо, когато Скудър спомена името на своя някогашен заместник и довереник, но после поклати глава. Раул бе останал външно човек, въпреки че в него се бе заселило паразитно същество, което го разяждаше бавно отвътре и го беше превърнало в марионетка на мороните. При Лестър бе нещо различно. Щяха да го усетят, както го чувстваха всички в близост до Раул. Даже Скудър бе забелязал почти физическото неразположение, което го обземаше, ако Раул бе наблизо. Тогава просто не знаеше причината за това.