Волфганг Холбайн - Ад от огън и лед

Черити се обърна към Гурк:

— А сега?

Той вдигна лявата си ръка от волана и посочи към проядените от ръжда затворени врати на един асансьор в дъното на залата. Машината бавно се насочи към тях.

— Този асансьор ни очаква — каза той. После завъртя рязко волана и зави почти под прав ъгъл спрямо досегашната посока. — Но ние няма да го вземем.

— Защо?

Гурк издаде звук на неодобрение.

— Защото и аз, както и ти, съкровище, вярвам съвсем малко на този плъх — каза той. — Има друг път нагоре. Ще използваме него.

Той закара автомобила почти до противоположния край на залата и спря, но нито изгаси фаровете, нито изключи двигателя.

Черити се обърна назад към Лестър и зяпна с широко отворени очи.

Лестър бе седнал на седалката, приведен напред, с присвито тяло, лицето му бе още бледо, ъгълчетата на устата му потръпваха от болка. Той я погледна и на лицето му грейна усмивка — неподправена и почти тържествуваща.

— Нали ви казах, нуждая се само от няколко минути — каза той. — Не твърдя, че съм във форма за маратонско бягане, но мисля, че ще мога да ходя без чужда помощ.

— Но това е… невъзможно! — прошепна Черити.

— Няма да ви бъда в тежест, капитан Леърд — продължи Лестър.

Черити го изгледа втренчено. За миг просто не повярва на очите си. И то дойде отново — същото онова усещане, че осъзнава съвсем ясно всичко, което ставаше, без изненада, само с удивление или може би с уплаха. Но както и първия път, и сега мисълта се изплъзна, когато се опита да я улови, и в съзнанието й остана само дълбокото изумление и объркване.

— Как го направихте? — прошепна тя.

— Една стара домашна рецепта на моята майка — отговори Лестър с усмивка. — Може би ще ви я кажа някой път.

Черити преглътна отговора, който бе на езика й. Сега не беше моментът за спорове с Лестър. Но добави още няколко точки към дългия списък от въпроси, които искаше да зададе на този човек.

Един след друг слязоха от машината. Лестър се движеше мъчително, гърбът му беше схванат, но състоянието му видимо се подобряваше. Върховна форма за мъж, който само преди, десетина минути се е борил отчаяно със смъртта.

Черити изчака Гурк да изгаси двигателя, но вместо да направи това, дребосъкът изненадващо се изкатери обратно и седна зад волана. С бясно ръкомахане ги накара да отстъпят няколко крачки назад и завъртя машината на място. Черити не разбираше какво е намислил. Внезапно турбините на машината изреваха, Гурк успя едва в последния миг с комичен подскок да се хвърли на земята, машината потегли с мощно ускорение и изчезна в мрака на гаража.

— Хайде! — заповяда Гурк. — Да бягаме оттук!

Побягнаха, като Черити и Скудър сграбчиха набързо Лестър от двете му страни и го повлякоха със себе си, тъй като той наистина бе в състояние да ходи сам, но не и да бяга. Черити не виждаше нищо на повече от три-четири метра в почти непрогледния мрак на гаража, но Гурк се ориентираше с някаква невероятна сигурност. Бягайки на зигзаг, той заобикаляше ръждясали отломки и бетонни колони и се приближаваше с широки крачки към една метална врата, увиснала косо на пантите си.

Миг преди да я достигнат, Черити чу трясъка на мощна експлозия и залата бе обляна в кървавочервената светлина на взрива. Не се и опита да погледне назад, а ускори още повече ход, за да настигне Гурк. Междувременно той бе достигнал вратата и безуспешно се опитваше да я отвори достатъчно широко, за да се промъкне през нея. Втора експлозия разтърси сградата и зад гърба им лумнаха пламъци.

— Това ще ги задържи малко — каза Гурк, докато с всички сили, но напразно, дърпаше ръждясалата врата. — Докато открият, че машината е била празна, може би ще сме вече на Марс.

Скудър и Черити помогнаха и с общи усилия успяха да отворят вратата дотолкова, че да могат с мъка да се проврат през тясната пролука.

Помещението, в което се озоваха, бе абсолютно тъмно, но Черити напипа с крак първото стъпало на бетонна стълба, която водеше нагоре. Тя направи крачка, спря се и потърси Лестър в мрака, но войникът отблъсна ръката й.

— Няма нужда — каза той. — Ще се справя сам. Благодаря.

Черити не го виждаше, въпреки че той беше на крачка от нея — но гласът му прозвуча значително по-крепко отпреди. Отново я побиха тръпки на ужас. Кой беше този човек?

Следвайки ситните стъпки на Гурк, те изкачиха стълбата. Гурк отвори вратата в горния й край, но светкавично я затвори пак и Черити успя само да зърне проблясването на тесен сноп светлина.