Волфганг Холбайн - Ад от огън и лед

— Какво става? — попита тя.

— Мравки! — отговори Гурк с тревога. — Стотици. Тук горе е истински ад.

— Какво очакваш след фойерверка, който устрои в гаража? — попита Скудър.

Черити не можеше да види, но чу как Гурк поклати глава.

— Това са войници — каза той. — Или наистина е капан, или…

— Или? — включи се Черити, след като Гурк спря.

— Или има някакъв провал — каза джуджето. — Във всеки случай, няма да минем оттук.

Изкачиха се до следващия етаж и Гурк отново отвори някаква врата и надникна предпазливо. И този път я затвори, но не така бързо.

— Е? — попита Скудър.

— Нищо — отвърна Гурк. — Всичко е спокойно. — После се замисли и продължи: — Къде е този съмнителен компютър, който трябва да вдигнем във въздуха?

Черити му каза номера на залата и отново изминаха секунди, през които Гурк мълчеше в мрака.

— Още два етажа — каза той най-после. — Това не ми харесва.

Скудър посочи нагоре в мрака и попита:

— А тази стълба? Охранява ли се?

— Не — отвърна Гурк по начин, който накара Черити да наостри уши. — Но не можем да я използваме. Вече е опасно да стоим тук.

— Защо?

— Отвори си най-после ушите! — викна Гурк.

Черити първоначално не разбра нищо, но последва предложението на Гурк и се ослуша напрегнато. Минаха няколко секунди, без да чуе друго, освен ударите на собственото си сърце и дишането на другите, но после долови нещо. Това бе шум на границата на слуха, някакво стъргане и драскане, като че ли някакво тяло с тежка броня се движеше на стотици крака бавно върху бетон и метал, долавяше се и нещо, подобно на тежко астматично дишане. В продължение на секунда тя се опита да изгради във фантазията си картина, която да отговаря на този шум, но това не й се удаде.

Гурк отново отвори вратата и погледна навън в коридора. На бледата светлина, която падаше през пролуката, лицето му изглеждаше сиво и остаряло с векове. За миг й се стори, че отново вижда в очите му онзи израз на древно, тайно познание — истинското лице на това необикновено същество, което бе постоянно скрито под маската на гнома. Но и сега не беше напълно сигурна. Истинското „аз“ на Гурк беше доловимо само на границата на видимото, също като нещо, видяно само за миг с крайчеца на окото, и което изчезва винаги при опита да го разгледаш по-внимателно.

— Е, добре — каза Гурк мрачно накрая. — Да рискуваме.

Той отвори предпазливо вратата и излезе в коридора. Черити, Скудър и Лестър го последваха.

Тръгнаха по широк, облян от слънчева светлина, коридор. Въздухът бе свеж, различен от пропития с миризма на петдесетгодишен прах долу в гаража и по стълбището. Подът бе покрит с мек килим, който изглеждаше като застлан преди ден, на стените висяха същите картини, както преди петдесет години.

Никъде нямаше ни най-малък признак на упадък или разрушение. Еднаквите врати с месингови номера, зад които по-рано бяха офиси и апартаменти, предизвикваха асоциации за онова време: вратата се отваря и излиза секретарка на път за обед; млад куриер; мениджър в изискан костюм с вратовръзка. Черити даже си внуши за момент, че долавя обичайните шумове. Мигът премина така бързо, както бе дошъл, но остави горчивина в душата й. Нещо, съхранено непокътнато всред хаоса на пълното разрушение по цялата планета — тази картина отново и отново й напомняше какво е действителност се беше случило. Дори и да прогонеха мороните, дори да се справеха с още по-голямата опасност, която бяха донесли с нашествието си, тази планета никога вече нямаше да бъде същата.

Тя пропъди тези мисли и отново се съсредоточи върху дребосъка, който се насочи с бавни, но целеустремени крачки към близкия асансьор. Със свито сърце очакваше всеки момент да се отвори врата и да избълва отряд въоръжени мравки, но и този път щастието бе на тяхна страна. Необезпокоявани достигнаха до асансьора. Вратите му бяха отворени и откриваха празната кабина.

Влязоха в асансьора и Черити протегна ръка, за да натисне бутона за третия етаж, но Гурк изплашен я перна през ръката и поклати глава. В същото време посочи тавана на кабината и каза:

— Там горе.

Черити го изгледа въпросително.

— Моля? — попита Скудър с изненада.

— Нека бъдем сигурни — отговори Гурк. — А и въздухът там горе е по-здравословен. Побързайте.

Скудър изгледа втренчено Гурк, но после се изправи в цял ръст и протегна ръце. Ръцете му опипаха тавана и намериха аварийния изход. Той надигна лесно капака и помогна най-напред на Черити, после на Гурк, да се изкачат на покрива на кабината. Накрая подаде ръка на Лестър, но младият мъж поклати глава.