Волфганг Холбайн - Ад от огън и лед

— А не е ли така? — попита Скудър.

Гурк направи някакво движение — сложна смесица от кимване, поклащане на глава и свиване на рамене.

— И да, и не — отговори той. — От една страна, е точно така. Те ограбват планетите, докато не остане абсолютно нищо за вземане. Морон има чудовищни потребности от суровини, руда, минерали, ядрени материали, благородни метали… Но това не е всичко. Вероятно те могат да получат всичко това много по-удобно и с по-малко усилия, ако търсят и експлоатират ненаселени планети. Това, от което се нуждаят, е жизнено пространство.

Думите му не бяха особена изненада за Черити. Всички бяха свидетели какво направиха нашествениците с някогашния Париж. Те бяха докарали със себе си не само армия и оръжие, но и част от тяхна екологична система и бяха започнали да превръщат Земята в чужда, почти необитаема за хората планета. А това ставаше не само в Париж, но и в стотици, може би хиляди други места навсякъде по света. Това бе продължителен и труден процес, който сигурно щеше да продължи още столетия, но мороните бяха народ, който измерваше разстоянието не в мили, а в светлинни години, а времето не в години, а в хилядолетия.

— Те заселват планетите, които са поробили — продължи Гурк. — Гнездата в Париж и в Кьолн далеч не са единствените. Навсякъде има мравки царици, които осигуряват разрастването на колониите. Те са извънредно плодовит народ. И не могат, да спрат да се размножават. Това е истинската причина за техния завоевателен поход. Те се нуждаят от жизнено пространство.

— Всичко това не е съвсем ново — каза Скудър, въпреки че лицето му издаваше, че чутото го бе разтърсило до дъното на душата му.

— Знам — отвърна Гурк. — Но понякога нещата не вървят гладко. Случва се мравките царици да навлязат в един вид симбиоза с коренните жители на поробената планета. Най-често тези връзки са предварително обречени. Но понякога се случва, че въпреки всичко те функционират и тогава възниква напълно нов биологичен вид.

— Джеърдите — промълви Черити. — Гнездото в Кьолн…

— Скок — продължи Гурк с кимване. — Така го наричат. Джеърдите не са нищо друго, освен връзка между мравка царица и човешки наследствен материал.

— Но това е напълно изключено — възрази Черити.

— Защо не го кажеш на тях, а не на мен? — изръмжа Гурк. — По някаква причина не са го забелязали. — После продължи сериозно. — Не за пръв път става нещо подобно. Случва се много рядко, но се случва — мисля, че това действително е един вид еволюционен скок. Мороните се страхуват от това събитие като от дявола. Загубили са всички планети, където се е случило подобно нещо.

— Но как? — попита Скудър объркано. — Джеърдите са… страшни. Но са малобройни. А на Земята сигурно има милиарди морони.

— Стоун не ми издаде всички свои тайни — отговори Гурк с нетърпение. — Но все пак достатъчно. Каквото и да представлява всъщност този скок, в резултат възниква напълно нов биологичен вид, който няма много общи черти нито с мороните, нито с коренните обитатели на планетата. Те ги превъзхождат, Скудър. Превъзходството е безгранично. Най-продължителният период, отбелязан изобщо от момента на един скок до пълното поражение на мороните, е десет години. Това е истинската причина за съществуването на бомбата. Те не се страхуват така от нищо друго в Космоса, както от собствените си потомци, защото те са единствените, които ги превъзхождат. Мигът, в който джеърдите успеят да завладеят трансмитер и така да отворят пътя си към Галактиката, ще бъде краят на Морон. Затова в такива случаи мороните се опитват да вземат със себе си трансмитера или поне да го унищожат, а ако и това не им се удаде, прибягват до последното средство — превръщат Слънцето на планетната система в нова звезда и така разрушават всичко.

— И какво общо има всичко това с внезапната промяна в съзнанието на Стоун? — заинтересува се Скудър.

Гурк изду бузи:

— Ти тъп ли си, или само така изглеждаш? Вашият приятел също няма никакво желание да бъде изпечен на грил, както ти или аз. Какво мислиш, се е случило в Кьолн?

— Мисля, че постепенно разбирам — промълви Черити ужасена. — Мороните…

— … подготвят всичко за евакуиране на тази гостоприемна планета — Довърши Гурк мрачно изречението. — И вероятно часовниковият механизъм на тяхната малка бомба вече цъка, приведен в готовност за случая, ако не успеят да вземат със себе си или да разрушат трансмитера.

В първия момент Черити бе дълбоко потресена, за да не забележи логическата грешка в аргументите на Гурк. Но грешката бе доста очевидна, за да остане дълго време незабелязана.