Волфганг Холбайн - Ад от огън и лед

Гурк наклони глава встрани, за да погледне нагоре към нея, вдигна ръка и посочи с палец през рамото си.

— Оттам — каза той. — И както изглежда, отново в подходящия момент, за да ви спася задниците.

Черити объркана разглеждаше странния автомобил с огненочервената емблема на нашествениците, който висеше неподвижно във въздуха на половин метър над земята. Чуваше се едва доловимото свистене на въздушната възглавница, която поддържаше машината над земята.

— Преминал си на страната на противника, или това е някакъв нов фокус? — попита Черити. Тя опита да се усмихне, но по реакцията на лицето на Гурк разбра, че не му бе убегнала леката нотка на недоверие в гласа й.

— Нито едното, нито другото — отговори той с внезапно сериозен глас. — Това е дълга история и предлагам да не я обсъждаме нито тук, нито сега. Ако не сте забелязали — тук гъмжи от мравки, които горят от нетърпение да ви кажат „Добър ден“.

— Кой е вътре? — попита Скудър, като посочи машината.

— Никой — отговори Гурк. — Може би не знаеш — винаги съм си падал по автомобилите.

Черити побърза да приключи този безплоден разговор, като даде знак на Скудър.

— Внеси го в машината — каза тя, и посочи Лестър. — Но бъди внимателен.

— Внимавай да не ми похабиш тапицерията. Колата е чисто нова. Още е в гаранция.

Черити трябваше да се засмее против волята си. Лицето й веднага стана сериозно и тя с нетърпение държеше улицата под око, докато Скудър внимателно извлече ранения горе в машината и го положи на задната седалка.

Тя се изкачи последна до люка и влезе. В продължение на секунда огледа с нарастващо объркване сложните контролни уреди на таблото и реши, че все пак е по-разумно да отстъпи и занапред управлението на Гурк.

Гурк затвори вратата и потегли обратно по улицата. После зави, насочи машината към центъра на града и увеличи скоростта. Сърцето на Черити прескочи от страх, когато на следващата пряка пред тях изникна цял отряд въоръжени морони и те изгледаха подозрително машината. Гурк само се ухили и даде газ. Черити видя с удивление как насекомите отстъпиха с респект пред машината.

— Не се безпокойте — каза Гурк, като че ли отгатнал мисълта й, която всъщност се четеше безпогрешно по израза на лицето й. — Ако още не са видели как току-що изпекох на грил приятелите им, ние сме вън от опасност. — Той удари с длан по волана и продължи с усмивка. — Това е личният автомобил на Стоун. Никой няма да се осмели да го спре.

— Защо? — попита Черити с недоверие.

Гурк въздъхна дълбоко.

— Откраднах го — каза той. — Не съм ли ти казвал, че на тридесет и четири планети от Галактиката съм издирван като крадец на автомобили?

— Престани с тези глупости! — каза Черити гневно. — Какво, по дяволите, става тук?

Гурк зави по една странична улица и ускори още по-силно. Фасадите на полуразрушените сгради се мяркаха като размити петна покрай тях.

— Предлагам да си намерим някое спокойно местенце и да изчакаме, докато отмине цялото раздвижване — каза той. — Имаме да обсъдим куп неща.

Френч бе прекарал вече часове в скривалището си и все по-ясно съзнаваше, че няма да успее да се измъкне оттам.

Досега се надяваше, че гигантският бял паяк ще си тръгне и останалите насекоми ще продължат нормалната си работа, но това не стана. Напротив — в огромната зала се възцари атмосфера на някаква трескава и напрегната нервност, а през последните няколко минути продължаваха да прииждат все повече паяци — цяла армия от добре познатите на Френч гигантски насекоми, всички въоръжени.

Френч бе убеден, че той самият бе поводът за това оживление. В нишата, където бе пропълзял, беше в безопасност. При случаен поглед в тази посока паяците щяха да зърнат само тъмна сянка. Докато владееше нервите си и не направеше опит да напусне скривалището, нямаше да му се случи нищо. Но не можеше да остане тук вечно.

Отново се запита какво се бе случило. С часове бе бродил в света на паяците, бе срещнал немалко от тези отвратителни твари, но никой не го бе разпознал. И изведнъж излизаше цяла армия, без съмнение с единствената задача да го открият и убият.

А може би всичко бе свързано с появата на новото бяло същество, изскочило от металния пръстен. Френч бе уловил за миг погледа му и бе убеден, че то е значително по-интелигентно, следователно по-опасно от останалите чудовища. Обмислил бе и възможността да го убие — през последните часове бялото насекомо бе преминало няколко пъти близо до скривалището му, достатъчно близо за добре прицелен изстрел на харпуна. Не бе обаче сигурен дали не беше вече твърде късно за такова действие.