Волфганг Холбайн - Ад от огън и лед

Скудър изкрещя отново, опря се на коляно и се опита да вдигне оръжието си. В същия миг машината откри огън…

— Пленникът е избягал.

Логиката на мисълта и тригодишният опит на Стоун в общуването с мравките сочеха недвусмислено, че такова нещо бе невъзможно — и все пак той бе сигурен, че в студените кристални очи на инспектора за миг проблесна нещо като гняв.

— Знам — отвърна Стоун, налагайки си максимално спокойствие.

Инспекторът замълча. И другите две мравки албиноси се извърнаха и втренчиха очи в Стоун. Той се чувстваше все по-зле, изложен на погледа на студените блещукащи фасетни очи.

— Обяснете това, губернатор Стоун — продължи инспекторът. — Ние анализирахме ситуацията. Оценката на информацията показва, че бягството на пленника е било възможно само с чужда помощ. Той е разполагал с импулсен кодов генератор с вашия персонален код.

— Нищо чудно — отвърна Стоун с усмивка. — Това бе моят собствен генератор.

— Вие сте му помогнали да избяга? Защо?

Лъжеше ли се? Не прозвуча ли заплаха в иначе безизразния компютърен глас на инспектора?

Вместо отговор, Стоун пристъпи крачка встрани и посочи с ръка далеч на юг. Зад силуетите на сградите се издигаха черни облаци дим, понякога нагоре избухваха пламъци, от време на време проехтяваха експлозии.

— Аз също анализирах ситуацията — каза той, като се опитваше подигравателно да имитира тона на инспектора. — И стигнах до извода, че хората, завладели металохода, са капитан Леърд и нейните съюзници.

— Правилно — отговори инспекторът. — Вече са проследени. Секторът, в който се предполага, че се намират, е напълно блокиран. Въпрос на време е кога ще бъдат заловени.

— Или кога ще се изплъзнат — добави Стоун. Никой от инспекторите не бе казал нищо излишно, но опитът на Стоун му помагаше да тълкува и недоизказаното от тях. Той бе сигурен, че Черити и приятелите й бяха успели по някакъв начин да елиминират търсача.

— За съжаление — продължи Стоун с перфектно изигран, леко агресивен тон, — познавам прекалено добре капитан Леърд. Няма да е за първи път, ако тя успее да се изплъзне от нашите бойци, колкото и безнадеждни да изглеждат нейните шансове.

Инспекторът замълча няколко секунди и каза:

— Не виждам връзката между преследването на бунтовниците и факта, че сте позволили на пленника да избяга.

Стоун въздъхна.

— Вече ви казах: не вярвам, че вашите войници ще се справят с капитан Леърд. Затова подготвих мои собствени мерки.

— Обяснете — настоя инспекторът.

Стоун се подчини.

Всичко стана светкавично и Черити не успя да го осъзнае: дулата на лазерните оръдия на машината избълваха залп от ярки светкавици, които пронизаха пространството покрай Черити и Скудър и превърнаха улицата зад тях в огнен ад. Мравките се превърнаха в жарава и пепел, преди да схванат какво ги убиваше.

Мощната ударна вълна свали и двамата на земята. Тя падна и инстинктивно закри лицето си с ръце, когато я лъхна адско огнено дихание, и през сълзите си успя само да види как Скудър се хвърли, за да предпази с тялото си ранения Лестър. За миг изпита усещането, че вдишва огън. Изкрещя от болка, сви се конвулсивно и усети миризмата на собствената си овъглена коса. Ударната вълна отмина, натрошавайки малкото останали здрави стъкла по прозорците на руините.

Черити надигна мъчително глава и с невярващи, широко отворени очи се втренчи в автомобила, който се приближаваше към тях, плъзгайки се безшумно над земята. Дулата на оръдията се движеха, за миг я взеха директно на прицел, после се завъртяха отново към дъното на улицата, въпреки че стрелбата в тази посока вече бе безполезна.

— Какво… — промърмори Скудър, но не успя да продължи от изумление, когато една врата се отвори от дясната страна на машината. Оттам се подаде мършава ръка, загърната в кафява дрипа, и махна като за поздрав. Секунда по-късно от люка изникна огромна гола глава с ухиленото лице на гном.

— Гурк! — извика Черити с изненада.

— В пълния си ръст — отвърна Гурк и скочи на улицата. Той се приближи със ситни крачки, наведе се подигравателно в престорен поклон и подаде ръка на Черити, за да й помогне да се изправи.

Тя пренебрегна протегнатата ръка и стана сама. Гурк изкриви лицето си в гримаса и се обърна към Скудър, който бе застанал на колене и се занимаваше с Лестър.

— Какво му е? — попита Гурк. — Мъртъв ли е?

Скудър поклати глава:

— Не още. Страхувам се обаче, че няма голям шанс.

— Откъде идваш? — попита Черити смаяна.