Волфганг Холбайн - Ад от огън и лед

— Щом сте така добре осведомен, може би имате идея, как да ги надхитрим.

Лестър поклати безмълвно глава.

Черити се поколеба още няколко секунди, най-после извади комуникатора от джоба си, включи го и го сложи на пода, с екрана надолу. Почака да се случи нещо, после вдигна рамене и отстъпи няколко крачки.

Едва тогава разбра, че есе пак нещо се случи. Нещо се промени в общата картина на пълзенето и плъзгането вън на улицата — не можеше да бъде възприето съзнателно, тъй като броят на отделните части на тялото на търсача бе твърде голям, за да бъдат обхванати с поглед, но пълзенето вече не изглеждаше така безцелно, както допреди миг.

— Те идат насам — промълви Скудър.

И наистина, първите малки части на цялото се насочиха към сградата и входа й не съвсем целенасочено, но с неотклонно постоянство. От прозорците и вратите на сградите отсреща неочаквано се появиха множество безформени черни тела, които запълзяха обратно по пътя, по който току-що бяха пропълзели. Комуникаторът като че ли ги примамваше по някакъв начин.

Черити и спътниците й хукнаха през задния двор и се прехвърлиха през ниския зид, който го ограждаше. Зад зида се простираше друга подобна вътрешна площадка, покрита с отломки и отпадъци, затворена от три страни с почернелите от пожара зидове на полуразрушените постройки. Черити се насочи с широки крачки към единствения видим изход, но внезапно се спря като вкаменена.

На прага изпълзя потрепващо черно тяло. Дори при непосредствена близост то продължаваше да изглежда безформено, без видими сетивни органи или крайници, и беше не по-голямо от котка. Въпреки това Черити усети, че излъчва някаква зловещата опасност.

— Спри да се движиш! — извика Лестър ужасен.

Черити се подчини, но Скудър вдигна оръжието си и се прицели в безформеното нещо. Лестър се обърна светкавично с полугласна ругатня и с удар отклони цевта на оръжието надолу.

— Луд ли сте? — изпъшка той. — Един-единствен изстрел, и ние сме мъртви.

За миг лицето на Скудър се изкриви в гневна гримаса, но нито каза нещо, нито се помръдна, само погледът му блуждаеше между Лестър и търсача. В продължение на няколко безкрайни секунди безформеното нещо се спря, потрепвайки, на прага на вратата, след това бавно запълзя надолу по стъпалата с мъчителни гротескни движения, подобно на гигантски черен охлюв.

Сърцето на Черити биеше до пръсване и нещо в нея се сви конвулсивно от страх и погнуса, когато нещото запълзя право към нея и я отмина само на една длан разстояние. Тя не се осмеляваше да направи и най-малко движение и следеше пълзенето му с крайчеца на очите си. Едва когато то се отдалечи на около метър, тя си позволи да се обърне бавно и да го погледне.

— Стоун! — прошепна тя. — Той ги привлича по някакъв начин.

Лестър кимна, но с жестове им показа да останат неподвижни. Едва след като отвратителното нещо се прехвърли от другата страна на зида, той излезе от вцепенението си, посочи бързо към вратата, от която бе изпълзял търсачът, и извика:

— Бързо! Нямаме време!

Побягнаха към входа. Вътрешността и на тази сграда, както и всички, през които бяха се промъкнали досега, бе западнала и полуразрушена. Още три пъти се натъкнаха на части от търсача, които бавно, но много целеустремено изпълзяха покрай тях, подобно на пеперуди, примамени от магическото привличане на някаква невидима светлина.

По-нататък се натъкнаха на следващия уличен пост. Това бе тясна уличка между две здания, по-скоро незастроена ивица между тях, широка не повече от четири-пет метра. В дъното на уличката стояха обаче не дузини, а само три мравки войници. Това бе шансът да пробият обръча.

Скудър посегна да вдигне оръжието си, но отново Лестър го спря:

— Не още. Почакай.

— Какво? — попита Скудър мрачно. — Докато ни открият?

— Чакай — каза Лестър кратко.

И зачакаха. Минута, две, три, пет — и кварталът бе разтърсен от мощна експлозия. Сградите наоколо потрепериха. Яркочервено сияние изгаси слънчевата светлина, а към затихващия грохот от експлозията се прибави глухият тътен от срутващи се здания. От тавана се посипаха прах и отломки, а по улицата навън започнаха да падат цигли от покривите и камъни, които се бяха отделили от крехките зидове. Тримата морони отстъпиха малко назад, за да се предпазят от падащите отломки.

— Сега! — заповяда Лестър и пръв изскочи на улицата. Черити и Скудър го последваха на секундата, но както и преди в склада, Лестър просто бе по-бърз от всички. Оръжието му избълва три последователни кратки светкавици и трите мравки паднаха улучени една до друга на земята, преди да успеят да нададат предупредителен вик.