Волфганг Холбайн - Ад от огън и лед

По този начин изминаха не по-малко от две-три мили. Всеки път на края на редицата изоставени жилищни сгради се натъкваха на една и съща картина: верига от неподвижни, въоръжени морони, които блокираха всяка улица. Предположението на Черити се оправда: мороните бяха блокирали целия квартал.

— Вижте! — прошепна Скудър и посочи в небето. Черити проследи с поглед протегнатата му ръка. Очакваше да види планер или някаква друга летателна машина, но погледът й бе привлечен от нещо, което приличаше на огромен къс черна кожа с потрепващи разръфани краища и се носеше безтегловно от вятъра.

— Какво е това? — прошепна Скудър.

— Търсачът — каза Лестър.

Черити му отправи въпросителен поглед, но после отново се съсредоточи върху странното Нещо в небето. Изведнъж й се стори познато и след миг споменът се върна. Беше отдавна, преди цяла вечност. Видяла бе подобно същество преди петдесет години. И тогава на пръв поглед й се стори безобидно, но много странно, нещо като късче изтекъл мрак, което се плъзгаше по небето. По-късно бе видяла как това привидно безвредно нещо бе обгърнало и просто бе смачкало един тежковъоръжен боен хеликоптер.

Тя си спомни за указанията, които бе получила от Стоун, и извади комуникатора от джоба си, но размисли и промени решението си. Поне за момента изглеждаше, че това нещо не бе открило още следата им.

Те се отдръпнаха отново вътре в изоставената сграда и се промъкнаха до другата страна на жилищния блок, преди да се осмелят да надникнат отново на улицата. Само след няколко крачки Лестър спря отново и посочи нагоре.

Безформеното черно нещо се рееше над покривите на сградите — забележимо по-ниско отпреди — люшкаше се безцелно насам-натам, но все повече губеше височина. Те се скриха на мига и останаха неподвижни. Черити наблюдаваше внимателно търсача, скрита в тунела на входа за автомобили, където бяха намерили удобно прикритие. Безформената фигура все още не създаваше впечатление за опасност и като че ли още не знаеше какво да търси. Имаше обаче нещо обезпокоително в начина, по който се приближаваше — неотклонно и постоянно като машина.

— Ако останем в сградите, ще бъдем в безопасност — каза Скудър. Черити го изгледа със съмнение, но той продължи, като че ли за собствено успокоение: — Прекалено е голямо.

Изражението на Лестър издаваше намерението му да каже нещо, но в последния момент той размисли и само поклати безмълвно глава.

Търсачът се спускаше към сградите по постепенно намаляващи кръгове, понякога изчезваше от погледа им, после отново изплуваше, но неотклонно се снижаваше. Въпреки че вече бе доста близо, Черити не можеше да разбере структурата му. Изглеждаше като огромна безформена маса, чиято повърхност поглъщаше светлината, и под нея се долавяше някакво безплътно кипене и плъзгане.

Те се скриха по-навътре в сградата и наблюдаваха как странното създание докосна настилката на улицата на няколкостотин крачки от тях. Черити бе объркана. Сега съществото й се стори по-малко — преди, когато го видяха за пръв път в небето, бе оценила размерите му на близо сто метра, ако не и повече. Сега то бе колкото малък камион; все още огромно, но далеч под предполагаемите размери.

После то се раздели на две части. Безшумно и бързо. Огромната безформена маса изтъня в средата, подобно на деляща се клетка с абсурдни размери, изтече към двете половини, между тях за няколко мига се опънаха тънки блестящи нишки, после те се прекъснаха и като камшици се удариха обратно към основната маса. Едната част се понесе с плъзгане по улицата, другата остана неподвижна на място.

Само за няколко секунди. След това отново се раздели на две, и отново, и отново.

След по-малко от минута улицата бе покрита с килим от двадесет до тридесет големи трепкащи петна безформен черен мрак. Някои продължаваха неотклонно да се делят, други запълзяха с мъчителни движения. Едни поеха по улицата, други навлязоха в сградите отляво и отдясно.

— Мисля, че вече разбирам какво искаше да каже Стоун — прошепна Черити.

Скудър свали пушката от рамото си, но Лестър го възпря с ръка.

— Това е напълно безсмислено — каза той. — Отделните части поддържат телепатична връзка помежду си. Ако едно от тези неща ни открие, останалата част незабавно узнава къде сме.

Пребледнялото лице на Скудър загуби още от цвета си, а Черити потръпна незабележимо. Те продължиха напрегнато да наблюдават нашествието на все по-дребните, но все по-многобройни черни образувания от плазма, които покриваха улицата и при това се разпростираха на все по-обширна площ. Ако това странно нещо продължеше да се дели със същата бързина, скоро щеше да се превърне в милиони миниатюрни отделни единици, които щяха да залеят квартала. Моментът, в който щяха да се изпречат на пътя на някое от тях, можеше да бъде пресметнат на пръстите на едната ръка.