Волфганг Холбайн - Ад от огън и лед

— Той ли ти каза това? — наостри слух Гурк.

— Ти ми каза това — подчерта Черити. — Освен ако не си ме лъгал, когато ми разказа историята на твоя народ.

— Не те излъгах — отговори Гурк. — Но съществуват още някои неща, които тогава не знаех.

— Съществува бомбата — продължи Черити. — И желязното правило на Морон — да разрушава това, което не може да притежава. Но Стоун ни обясни как можем да я обезвредим.

— И същевременно да елиминирате трансмитера на Северния полюс, така че да не могат да получават подкрепления — предположи Гурк.

— Да. Това е най-малкият проблем. В базата на Хартман се търкалят все още няколко играчки от нашето велико минало — добави тя със сарказъм. — Не много, ако ги сравняваме с това, което бе някога, но предостатъчно, за да взривим този космически кораб заедно с трансмитера и го запратим обратно в Галактиката.

— На думи изглежда много просто — каза Гурк.

— Това си помислих и аз — отвърна Черити. — Понякога именно великите неща са прости. Като изключим това, че не бе никак просто да стигнем дотук.

— И все още сме далеч от целта — добави Скудър. — Не съм сигурен дали изобщо някога ще я достигнем.

— Може би се лъжа — продължи Гурк, — но ми се струва, че това тук не е пътят за Северния полюс. Нито към Слънцето.

— Това е пътят, който ми описа Стоун — отговори Черити. Тя посочи блестящите небостъргачи на Световния търговски център, които като изкуствени планини се издигаха над покривите на отсрещните сгради. — Там се намира компютърният център на мороните. Така да се каже, техният електронен мозък. И един трансмитер, който ще ни изпрати до сателита.

— Глупости! — отговори Гурк. — Съществува един-единствен трансмитер с достатъчно голям за целта обхват на действие — и той се намира в Черната крепост на Северния полюс.

— Стоун обеща така да програмира апаратурата, че ние да достигнем директно до целта си — отговори Черити. — Мислиш ли, че би ни излъгал?

Гурк се поколеба няколко секунди, преди да каже:

— Не знам. Доколкото го познавам, автоматично бих отговорил с „да“. Но като си помисля какъв е бил пътят ви дотук, излиза, че няма смисъл. Има много по-лесни начини да ви подмами в клопка.

— А може би се забавлява — намеси се Скудър.

Гурк му хвърли кос поглед.

— Какво? Да наблюдава как опустошавате половината град и да рискува собствената си глава, като ми помага да избягам? — Гурк поклати решително глава. — Не. Той ви е излъгал, но само за едно.

— За какво?

— За причината за вашето идване дотук — каза Гурк. — Едва ли си е възвърнал съвестта. Мисля, че той не притежава такова нещо. Той просто се страхува. И то с основание.

И Черити, и Скудър изгледах, дребосъка с тревога. А самият Гурк не устоя на изкушението и направи дълга драматична пауза, преди да продължи с леко приповдигнат тон:

— През последните три месеца научих много. Говорих със Стоун и долових доста неща от разговорите. Това, което ви разказах за съдбата на моята родна планета, е истина. Но в един пункт съм се заблуждавал — мороните инсталират тази бомба при Слънцето не защото се страхуват от бунтовници и съпротива. Поне не по начина, по който си го представях досега.

— Какво значи това? — попита Скудър нетърпеливо. — Не ни дръж в напрежение.

— Нямам намерение — отвърна Гурк обиден, — но ти постоянно ме прекъсваш.

Скудър се наведе напред и заплашително размаха юмрук пред лицето на Гурк. Юмрукът не бе много по-малък от главата на джуджето. Гурк вдигна ръце за отбрана и потъна по-дълбоко в седалката.

— Добре, добре — каза той. — Тогава само в резюме. Те се страхуват от съпротива. Но от собствените си деца. Не от нас.

По изражението на Скудър пролича, че и сега не разбира абсолютно нищо. Черити обаче отправи продължителен замислен поглед към неподвижния Лестър на задната седалка и мисълта й внезапно се върна отново към преживяното в развалините на Кьолн. Имаше нещо, може би усещане, нещо почти като познание, което през цялото време бе в нея, но все още не можеше да го улови.

— Армията на мороните подхожда винаги по един и същ начин — започна Гурк. — Те прегазват съпротивата на една планета, като изпращат все нови и нови военни попълнения, независимо от понесените загуби. Сигурно могат да си го позволят — ако Стоун не е преувеличил, досега трябва да са завладели десетки хиляди светове. Винаги става едно и също нещо — същото, което се случи и тук, на Земята. Те завладяват планетата и поробват оцелелите от нашествието. Но досега аз смятах, че правят това просто от ненаситност. За да експлоатират поробените светове.