Волфганг Холбайн - Ад от огън и лед

С пестеливи жестове тя се разбра със Скудър и заплува мощен кроул към брега.

Разстоянието се оказа по-дълго, отколкото бе преценила. Всъщност бяха някакви си няколкостотин метра, но тя бе напълно изтощена и изтерзаното й тяло просто нямаше резерви от енергия. Може би нямаше да успее да доплува до брега, ако изневиделица не беше се появил Лестър, за да я подкрепи. Когато най-после стигнаха брега и усети твърда земя под краката си, от изтощението Черити бе изпаднала в състояние на полусъзнание. Тя се изправи, дишайки тежко, прецапа с несигурни крачки последните метри вода и се свлече още преди да успее да излезе от водата. Лестър я подхвана под мишниците и я изтегли върху зида, с който бе укрепен брегът. Всичко наоколо й изглеждаше като обвито в сива мъгла, която се сгъстяваше все повече. Смътно видя Скудър, който изпълзя с мъка от водата и рухна на брега, останал без сили.

Въпреки че бяха изтощени до смърт, не можеха да си позволят почивка, а още повече — да изпаднат в безсъзнание.

— Трябва да изчезваме — каза Лестър. Изтощението личеше в гласа му и за пръв път, както се стори на Черити, прозвуча и нотка на страх. — Те ни видяха. Сигурно е, че ще ни търсят!

Черити се претърколи с мъка и се опита да се надигне, но силите не й достигнаха. Рухна отново по лице на земята.

Една ръка докосна рамото й и внезапно почувства същия този поток от невидима енергия, който се вливаше в тялото й и го изпълваше с нови сили. Живителната струя не бе така мощна, както преди, в централата на металохода, но все пак достатъчна, за да разсее мъглата в съзнанието и да й влее енергия, достатъчна за да стане на крака и да се задържи права.

Когато се обърна към Лестър, видя, че той беше наведен над Скудър и правеше същото с него. Индианецът трепереше и лицето му бе посивяло от изтощение.

Осъзнаваше, че това бе абсурдно — но въпреки волята си изпитваше едва ли не облекчение при мисълта, че силите даже на този невероятен мъж се топяха. В същия миг в съзнанието й проблесна отговорът на въпроса, защо всъщност Лестър й се струваше познат. Мисълта бе прекалено абсурдна, за да я проследи. Тя я прогони от съзнанието си, огледа се във всички посоки и се обърна на юг, в посоката, където бе металоходът.

Гледката я потресе. Гигантската машина гореше. От множество големи пробойни по корпуса избухваха пламъци и като лава се изливаха потоци разтопен метал. Черни, мазни облаци дим се издигаха от отвора в бронята на гърба, а пътят му бе белязан със следа от горящи и нажежени отломки. Един от гигантските крака бе пречупен и машината продължаваше хода си със страховито люшкане. Планерите и бойните машини продължаваха да я обсипват с лазерни залпове и ракетни снаряди, които експлодираха при ударите и продължаваха да разкъсват стоманената броня.

Но машината продължаваше неотклонно хода си. Всяка следваща несигурна крачка я приближаваше с нови сто метра до Хъдзън, до града и уязвимите небостъргачи. Черити ужасена се опита да си представи картината, когато този колос щеше да навлезе в застроената площ на града.

Мороните очевидно се безпокояха от същия въпрос, тъй като сега концентрираха огъня на оръжията си изключително върху гигантските стоманени крака на машината. Втори крак пламна в експлозия и се пречупи под тежестта на стотиците хиляди тонове стомана. Нова поредица мощни експлозии разтърсиха колоса. Гигантският корпус бе обгърнат от пламъци и дим, а нажежен течен метал се изливаше като горяща кръв от тялото. Той крачеше и крачеше неудържимо, гротескна фигура на апокалиптичен рицар, който, вече мъртъв, продължаваше непоколебимо да сее смърт и опустошение. Само две или три крачки и щеше да достигне моста и реката, която не бе препятствие за него.

Леко докосване по рамото върна Черити в реалността. Това бе Лестър. Той посочи, жестикулирайки силно, в една точка зад гърба й и извика:

— Идват!

Черити се обърна и видя няколко черни паякоподобни фигури, които се приближаваха бързо с отсечени движения на крайниците. Понечи да грабне оръжието си, но Лестър поклати глава и я тласна леко напред.

Зад гърба им се чу остро изсвирване, блесна светкавица, но не ги улучи и избухна далеч от тях. Вторият изстрел бе още по-неточен и преди мороните да успеят да коригират стрелбата си, те притичаха до изоставената сграда на брега на реката и поне за няколко секунди бяха в безопасност.

Черити се огледа трескаво. Намираха се в стар склад, чийто покрив бе отчасти разрушен и откриваше ръждясалата метална конструкция и ясното синьо небе над нея. Лявата част на помещението бе празна и покрита с дебел слой прах, в дясната част бяха струпани забравени от десетилетия каси и сандъци. Миришеше на гнило и старо.