Волфганг Холбайн - Ад от огън и лед

Вратата се плъзна безшумно. Гурк се напрегна в очакване отвътре да го посрещне безизразното лице на насекомо или дулото на лазерен пистолет, но вътре се виждаше само седалката на водача, тапицирана с червен плюш. Изглежда, Стоун действително бе казал истината.

Все още разтреперан, Гурк изпълзя в автомобила, затвори вратата и постави импулсния генератор в едно специално предназначено за целта гнездо под волана. Чу се тихо бръмчене и в следващия миг множеството скали и уреди на арматурното табло оживяха и светнаха със зелена светлина. По корпуса преминаха леки вибрации, когато двигателите заработиха, машината се издигна леко и заплува на една длан над пода на залата.

Предпазливо, като че ли се страхуваше да не бъде ухапан от нещо, очаквайки нещо съвсем непредвидимо, Гурк протегна ръка към волана. Не се случи нищо. Автомобилът послушно се завъртя на място, в синхрон с лекото движение на ръката му, после насочи тъпата си муцуна към затворените врати на подземния гараж.

Сигурно бе клопка. Даниел Стоун едва ли се надяваше, че ще успее с автомобила. Това бе личният автомобил на губернатора. Само той лично имаше право да го кара — или някой, който носеше личния му импулсен кодов генератор. Благодарение на доверчивостта на мороните, която бе позволила на Стоун да изплете своята мрежа от предателство и лъжи, те късно щяха да се усъмнят кой е в автомобила.

А може би наистина се беше излъгал в оценката си за Стоун? Гурк даде решително газ. Решетъчните врати на гаража се плъзнаха нагоре, а след още половин минута автомобилът излетя на улицата пред небостъргача и се понесе с увеличаваща се скорост на юг.

Планерите все пак откриха огън срещу металохода. Въпреки че автоматичната отбранителна система отвърна на огъня, съпротивата ставаше все по-ожесточена. В атаката се включи и цяла армия от малки въоръжени автомобили и буквално хиляди мравки, които изникнаха от джунглата и руините и се опитваха да се покатерят по гигантската крачеща машина. Лестър бе блокирал всички входове и изходи, с изключение на отворените стоманени криле на покрива. Черити забеляза на екрана на една от външните камери, че мравките се катереха сръчно и с лекота по огромните стоманени крака на гиганта. Немалко от тях падаха, улучени от стрелбата на собствените си планери, които продължаваха да обстрелват металохода, но броят на насекомите се увеличаваше непрестанно. Черити прецени, че само след минути първите щяха да се излеят като поток през отворения покрив на машинната зала.

Машината се люлееше все по-силно. Мощни експлозии разтърсваха цялата й конструкция, а отбранителният огън започна да отслабва, тъй като атакуващите планери сега се съсредоточаваха върху оръдейните кули на металохода. Бойните машини на земята също изстрелваха ярки светкавици, които прогаряха димящи отвори в страничните стени на машината. Очевидно мороните бяха решени да разбият металохода на парчета, но не и да го допуснат да влезе в града.

— Трябва да изчезваме оттук — каза Скудър. Той посочи с глава един от екраните, на който се виждаха множество дребни черни фигурки, които, размахвайки неуморно крака, пълзяха по страничната стена на металохода и се приближаваха към гърба му. — Сигурно е, че най-напред ще дойдат тук.

— Имате право — каза Лестър. — Отворете вратата.

— А вие?

— Идвам с вас — отговори Лестър. — Но най-напред ще подготвя малка изненада за нашите приятели.

Пръстите му заиграха по пулта, натискаха бутони, превключваха ръчки, въвеждаха поредици от числа по непонятно обозначените клавиатури на компютрите. Накрая той отстъпи крачка назад, хвърли към пулта продължителен изпитателен поглед, за да се убеди, че всичко е направено правилно, неочаквано извади лъчевия пистолет от кобура и даде два бързи изстрела в пулта за управление. Чувствителната апаратура експлодира във фонтан от искри. На пода със съскане прокапа разтопен метал и малки оранжеви пламъчета запълзяха като змийчета по пулта. Шестоъгълният екран на стената започна да мига, стана сив и изгасна напълно.

— Какво направихте? — извика Скудър.

Лестър се обърна към него и се ухили:

— Ще си имат доста главоболия, преди да успеят да спрат тази машина — каза той. — Техник вероятно би могъл да се справи, но навън са само войници, а за тях е проблем даже да поставят правилно ключа в ключалката. — После посочи вратата. — Освободете изхода.

Скудър го изгледа със съмнение, но после вдигна оръжието си и пусна тънък лъч в точките, където металната плоча бе заварена към рамката. Металът поддаде само след секунди.