Волфганг Холбайн - Ад от огън и лед

Мигащите светлини над вратата на асансьора показваха, че той бе отминал приземния етаж и сега се спускаше надолу в подземните помещения. Гурк бе запомнил точно пътя надолу, когато Стоун го доведе тук. Това бе станало преди три месеца.

Гурк беше в полусъзнание, но наред с редица други качества, които никой не подозираше у него, той притежаваше ейдетична 1 1 Ейдетизъм — възпроизвеждане на зрителни представни образи с яркост, близка до тази на възприятието, дълго време след отстраняване на предмета от зрителното поле — Б.пр. памет, която работеше с прецизността на компютър и запаметяваше и най-дребната подробност, за да не я забрави никога вече. През тези три месеца той многократно бе напускал килията и бе отвеждан в други части на сградата. Всеки път той запечатваше и най-дребните детайли, а за все още непознатата част на сградата си беше изградил мислена представа с вероятност, близка до стопроцентовата сигурност, следвайки правилата на архитектурата, които прилагаха жителите на тази планета. Сигурен бе, че ще намери пътя, който води навън.

Известен проблем представляваха двете мравки, които го охраняваха по пътя надолу от частния апартамент на Стоун. Гурк не се съмняваше, че може да надвие двете насекоми. Разбира се, не тук вътре. Асансьорът бе прекалено тесен, за да си позволи дуел с тези великански създания със страхотна физическа сила. Освен това трябваше да действа бързо. Ако само една от двете успееше да подаде сигнал за тревога, всичко щеше да бъде изгубено.

Асансьорът спря, вратите се плъзнаха и Гурк се стегна вътрешно, за да се нахвърли върху мравката, вървяща пред него, и да грабне оръжието й. В последния миг обаче промени решението си, тъй като видя, че коридорът пред асансьора не бе празен. Тук бяха около половин дузина морони, а в дъното се чуваше високочестотното писукане на гласовете на други войници.

Гурк излезе послушно от асансьора, без ни най-малък признак на съпротива, и се обърна надясно. Двамата морони вървяха бързо и той бе принуден да премине в лек тръс. Това беше само в негова полза, така може би щеше по-лесно да успее да ги изненада.

Гурк се върна в мислите си към краткия разговор със Стоун и отново изпита онова дълбоко тревожно смущение, което го бе обзело при думите на губернатора. В хода на столетията Абн Ел Гурк бе възприел много от злобното джудже, което с удоволствие играеше, затова извънредно рядко бе готов да си признае допусната грешка или недостатък. Губернатор Стоун обаче го объркваше все по-силно. Може би за пръв път в живота си той се бе заблудил в оценката си за някого. Досега бе смятал Стоун за предател, във всеки случай за страхливец. Неочакваната му готовност да помага на Черити и останалите бунтовници Гурк бе оценил само като следващ акт на слабост, отчаян опит в последния момент да се нагоди по вятъра, както гласеше поговорката на хората. Гурк вече не беше сигурен. Това, което бе направил Стоун, не отговаряше на логиката на предателя, който преследва само облаги за себе си. Не беше ли това само следващ рафиниран ход в играта? Нещо обаче подсказваше на Гурк, че този мъж просто не беше достатъчно умен за това. Въпреки всичко не успяваше да възприеме Стоун като човек, готов да жертва живота си, за да помогне на своя народ. Не — за пръв път в живота си Гурк бе така дълбоко объркан и обзет от нерешителност.

Това се отнасяше за мнението му за Стоун. Не и за собствените му действия.

Бяха напуснали коридора и приближаваха малката бетонна килия, в която Гурк бе прекарал последните три месеца, когато той забеляза, че вече са сами, с изключение на въоръжения пост пред отворената врата на килията. Трима въоръжени и внимателни войници срещу един — не особено благоприятно съотношение на силите, но може би най-доброто, което щеше да му се удаде.

Подтичвайки, Гурк бръкна с непринудено движение под пелерината си и извади миниатюрното оръжие, което бе получил от Стоун, след което се просна с цял ръст на пода. Двамата морони помислиха, че просто се е препънал и не посегнаха към оръжието си, а спряха на място. Единият се наведе, за да го изправи на крака.

Гурк го застреля. След това се претърколи и описвайки широк полукръг с тесния проблясващ кървавочервен светлинен сноп на пистолета, превърна главата, раменете и горните крайници на втория пазач в сив прах. В последния миг едва отскочи встрани, за да се предпази от рухналото тяло на насекомото.

Третият войник светкавично оцени опасността и реагира бързо и хладнокръвно, както всички същества от неговия народ. Докато двете му ръце вдигаха оръжието и го насочваха към Гурк, една трета ръка се спусна към миниатюрния комуникатор, който висеше на колана му.