Волфганг Холбайн - Ад от огън и лед

Гурк стреля, без да се прицели добре. Червеният енергиен лъч не улучи и превърна в прах част от стената зад морона, но все пак атаката отклони за миг вниманието му. Той направи крачка встрани, опита се едновременно да се прицели в Гурк и да натисне алармения бутон на уреда. Но Гурк бе по-бърз.

Мравката и той стреляха едновременно. Ярката лазерна светкавица от пушката на морона не улучи Гурк само на сантиметър, но изстрелът на Гурк бе точен. Комуникаторът, протегнатата към него ръка и част от бронираните хълбоци на насекомото се превърнаха в облак прах. Гурк скочи на крака и стреля отново, преди още мравката да усети болка и да нададе вик. Енергийният лъч проби дупка колкото юмрук в бронята на гърдите и гърба й, след което прогори и стената отзад.

Гурк се обърна светкавично, и насочи оръжието към коридора зад себе си, но нямаше други цели за стрелба. Всичко се разви бързо и почти безшумно, така че другите насекоми зад извивката на коридора едва ли бяха усетили нещо.

Гурк с ужас установи, че димящата следа от изстрела на морона стигаше почти до ръба на стената. Ако мравката бе стреляла само сантиметър по-надясно, лазерният лъч щеше да попадне в напречната галерия на коридора и сега тук щеше да гъмжи от войници. Тогава не би имал никакъв шанс.

Гурк прогони тези мисли от съзнанието си. Безсмислено бе да разсъждава с „ако“ и „или“. Надяваше се, че ще има още шанс. Нещо необичайно се бе случило в сградата, а може би в целия град. През седмиците, прекарани тук, никога не бе виждал толкова много войници в подземието. Гледката от прозореца на апартамента на Стоун също издаваше някаква трескава активност, обхванала целия град.

Той прибра оръжието, прекрачи предпазливо през трупа на мъртвото насекомо и хукна надолу по коридора. Мина покрай килията си, достигна следващото разклонение, пое надясно, след няколко крачки стигна до заключена метална врата, боядисана в зелено — точно както бе обяснил Стоун — и хукна надолу по коридора. Гурк се спря задъхан, огледа се в двете посоки и извади изпод пелерината си миниатюрния импулсен генератор, който бе получил от Стоун. Ръцете му леко трепереха, когато го притисна към ключалката. В продължение на половин секунда не се случи нищо и той отново бе обзет от подозрението към Стоун, но после се чу леко прещракване и вратата се открехна.

Гурк се промъкна бързо през пролуката, придърпа вратата след себе си и заопипва стената в мрака. Ръката му се плъзна по грапавия бетон и достигна до пластмасова пластина, натисна я рязко и енергично и след миг на тавана светнаха множество трепкащи неонови лампи.

Гурк се огледа. Точно според описанията на Стоун, пред него имаше тясна бетонна стълба, която водеше надолу към втора подобна врата. Той жертва още една секунда, за да се обърне и да залости вратата — нещо, което едва ли щеше да спре евентуалните преследвачи, но можеше да ги задържи няколко секунди. След това хукна надолу по стълбата, като вземаше по две стъпала, и отвори втората врата по същия начин.

Зад нея се простираше огромна зала с голи бетонни стени, таванът на която се поддържаше от множество кръгли бетонни колони с дебелина около метър. По-голямата част от продълговатите еднометрови неонови лампи не светеха и на оскъдното осветление залата приличаше на необикновена, зловеща пещера със странни варовикови образувания. Но залата бе именно това, което бе казал Стоун — подземен гараж. Само след няколко крачки, всред забравените от половин век ръждясали автомобили, Гурк откри сребристия автомобил на въздушна възглавница с емблемата на губернатора.

Гурк отново се спря. Сърцето му затуптя бясно, цялото му същество го зовеше да се обърне назад и да потърси защита в тъмнината. Клопката бе толкова явна, че всяко дете би я открило. С лявата си ръка той извади пистолета, описа кръг и се огледа внимателно. Нищо не се помръдна. Ръждясалите останки от автомобили бяха разпръснати наоколо в тъмнината подобно на вкаменени скелети на странни гигантски животни. Изведнъж усети колко лош и застоял бе въздухът тук долу. Взираше се съсредоточено в мрака и се ослушваше напрегнато, но никъде не се долавяше и следа от войници морони.

След малко се приближи предпазливо до автомобила. Той представляваше голямо шестместно возило на въздушна възглавница с тежко въоръжение и дебела броня и сигурно бе в състояние да устои на атаката на боен планер. Гурк го огледа недоверчиво в продължение на минута, обиколи го веднъж и отново се спря, преди да вдигне ръка и с колебание да приближи импулсния генератор към ключалката на вратата.