Волфганг Холбайн - Ад от огън и лед

— Искате да ни свалят ли? — отговори той с въпрос.

Той се зае отново с някакви напълно непонятни действия по контролните уреди и пулта за управление, миг по-късно Черити видя как блеснаха светлини в кабините на всички машини в хангара. Към бученето на двигателя на техния самолет се добави шумът от стартирането на многобройни други двигатели.

Внезапно Черити зърна една черна фигура под отворената врата на люка. След нея втора, трета, четвърта — в хангара нахлу множество от двуметровите насекоми войници.

— Излитайте! — изкрещя Скудър с ужас.

Лестър кимна, но въпреки това не стартира, а ожесточено заудря клавишите и бутоните пред себе си. След миг забучаха двигателите на един от самолетите пред тях. С рязко ускорение сребристият триъгълник се отлепи от мястото си, отърси се от остатъците от ледената броня и излетя от люка, като остави след себе си следа от умиращи и ранени морони. Оцелелите мравки трескаво потърсиха защита зад паркираните самолети, но това, изглежда, не беше особено разумно — един след друг самолетите се освобождаваха от ледените окови и с оглушителен рев на двигателите се понасяха в пространството. Черити забеляза нови ярки проблясъци на небето и един от самолетите експлодира в огнено кълбо, едва успял да напусне хангара.

— Сега! — изкрещя Лестър. — Дръжте се здраво!

Нямаше равномерно ускоряване, а само мощен, твърд тласък, с който самолетът излетя като изстрелян с катапулт от хангара и за частица от секундата достигна скорост двеста-триста мили.

Черити извика и се опита да се хване за нещо, но ускорението я притисна с такава сила в необикновено оформената тапицерия, че не бе в състояние да поеме въздух. Ярък светлинен лъч прониза пространството — изстрелът не ги улучи, но взриви най-близко летящия до тях самолет. Лестър изведе самолета в рязък завой, когато в близост до тях експлодира още един самолет. През това време планерите над тях продължаваха да сипят отвисоко съсредоточен огън върху малката флотилия, излетяла от металохода. Земята като че ли полетя насреща им, когато Лестър наклони носа на самолета и започна да пикира, ускорявайки силно. Черити изкрещя отново, по в последния момент той изправи самолета нагоре, пое по безумна зигзагообразна траектория, набра височина почти отвесно нагоре и премина отново в пикиране. С тези маневри той успя за известно време да избегне огъня от лазерните оръжия на планерите. Но само временно.

Небостъргачите на Манхатън бяха съвсем близо, когато напуснаха командната централа на металохода. Деляха ги само две-три мили развалини, обрасли в буйна растителност, които се простираха до брега на река Хъдзън. Градът зад реката изглеждаше непокътнат.

Улучиха ги, когато приближаваха реката. Лестър бе намалил силно скоростта — явно търсеше на брега място за приземяване. Самолетът продължаваше да танцува, и описваше безумни, напълно произволни скокове, но явно тези лъжливи маневри вече не бяха достатъчни, за да заблудят бордовите компютри на планерите на мороните. Черити успя само да стисне очи, когато през илюминаторите нахлу поток от непоносимо ярка светлина. В същата част от секундата я лъхна убийствена горещина и нещо експлодира в задната част. Самолетът се преобърна през крило, издигна се малко нагоре с неуправляемо въртене и преобръщане и започна да пада.

Всичко стана така бързо, че никой не осъзна какво се бе случило в действителност, нито пък по-късно бе в състояние да опише последователността на събитията. Кабината на самолета бе обляна в кървавочервена зловеща светлина. Лестър блъскаше с юмрук по един жълт триъгълен бутон на пулта пред себе си, после внезапно цялата горна част на машината се разлетя на парчета във всички посоки и Черити, Скудър и Лестър бяха изхвърлени от падащия самолет.

Черити полетя като камък надолу в бездната, със затворени очи, очаквайки всеки миг смъртоносния удар. Но удар не последва — една невидима ръка я пое в последния момент и превърна падането в плавно спускане. Тя падна във водите на Хъдзън, недалеч от северния бряг, потъна за миг и изплува отново, като кашляше и удряше силно с ръце и крака. Лестър и Скудър паднаха меко във водата само на метри от нея, защитени от същата тази невидима сила, която вероятно изпълняваше функцията на катапулт в самолетите на мороните.

След убийствения студ в металохода водата й се стори едва ли не гореща. В продължение на секунди тя не правеше нищо друго, освен да се наслаждава на приятната топлина, но след миг си спомни, че в никакъв случай не бяха вън от опасност. Самолетът им беше паднал и експлодирал далеко в реката, но трябваше да се очаква, че мороните са забелязали катапултирането им и че скоро ще се появят да довършат това, което не бяха успели при първия опит.