Волфганг Холбайн - Ад от огън и лед

Черити и спътниците й затвориха заслепени очи, когато от машините блеснаха ярки лазерни светкавици и с трясък удариха металния корпус на гигантския робот. Подът под краката им потрепери и Черити помисли за миг, че цялата машина се преобръща. Тя обаче възстанови равновесието си след няколко тласъка. Лазерният залп я бе разтърсил, но без да нанесе сериозни повреди.

Черити най-после излезе от вцепенението и понечи отново да сграбчи ръкохватката на оръдието, но това вече бе излишно. Планерите профучаха само на десетки метри над машината, поеха стръмно нагоре, готвейки се за нова атака. Неочаквано от страничните части на металохода избухнаха многобройни ярки светкавици и като пръстите на някаква чудовищна ръка заопипваха небето, търсейки двете летателни машини, достигнаха ги и ги разбиха в огнени експлозии.

— Какво… какво беше това? — попита Скудър изумен.

Лестър се усмихна леко.

— Това, на което се надявах — каза той. — Честно казано, не бях много сигурен. Тази машина има собствен механизъм за самозащита. Той се задейства автоматично, ако бъде нападната. Без значение от кого.

— И само предполагахте това? — попита Скудър злобно. — По дяволите, Лестър, за глупаци ли ни смятате? Вие познавате прекалено добре тази техника, за да продължа да вярвам, че всичко е случайно.

— Вече ви казах, аз улавям неговите основни функции — каза Лестър равнодушно. — Но ако не ми вярвате… — Той посочи пулта с подканващ жест и отстъпи назад. — С удоволствие ще ви предам управлението.

Черити гледаше с невярващи очи екрана, на който бавно се разнасяха огнените кълба от експлодиралите планери.

Глух стон и шум от падащо тяло накараха Черити да се обърне. В същия миг тя успя само да зърне как Фалър се свлече с изкривено от болка лице и се сгърчи на пода. С един скок тя се озова до него и коленичи. Младият воин стенеше. Очите му бяха затворени, а лицето бе като бяла маска от лед. В първия миг тя помисли, че вече е мъртъв, тъй като кожата му бе студена като стоманата, върху която лежеше, но при докосването й той болезнено изкриви устни.

— Какво му е? — попита Скудър, който се бе приближил до тях.

— Замръзва — каза Черити. С чувство за вина тя си припомни, че за разлика от нея, Фалър не носеше специален костюм, който да го защити поне за кратко време от космическия студ, а най-обикновена униформа; наистина, тя притежаваше термоизолация, но не бе предназначена за такива температури.

— Трябва да го загреем — каза тя. — По някакъв начин.

— Но как? — Скудър се заоглежда трескаво в централата. Голямото помещение бе претъпкано с уреди и апаратура, но нямаше абсолютно нищо, което би могло да гори.

— Лестър! — каза Черити. — Направете нещо!

— Не мога — отвърна Лестър. — Съжалявам.

Скудър хвърли поглед към лежащия в безсъзнание воин. Черити разбра, че обмисля нещо. Без да каже нещо, той свали пушката от рамото си, прицели се в тази част на задната стена, която бе полуразрушена от зеления енергиен лъч на оръдието на мороните, и даде четири последователни изстрела.

Черити прикри заслепена очи, когато ярките светкавици на лазерните изстрели удариха метала и мигновено го загряха до огненочервено. Въздухът в залата се изпълни с пара.

— Помогни ми! — Скудър мина към главата на Фалър и подхвана неподвижното тяло под мишниците, а Черити хвана краката му. С общи усилия те го извлякоха внимателно по пода на залата и го положиха плътно до нажежената до червено стена.

След убийствения студ топлината, която излъчваше нажеженият метал, действаше двойно по-болезнено. Черити имаше усещането, че лицето й е потопено в пламъци, Скудър също мигаше мъчително, извърнал глава.

— Начинът, по който включихте отоплението, е доста вълнуващ, нали? — каза Лестър спокойно.

— Важното е, че работи — каза Черити, и повдигна рамене.

Реши по-добре да не мисли за дозата радиоактивно облъчване, която поемаха в момента. Нямаше значение. Ако не ги убиеха смъртоносните гама-лъчи, щеше да го стори студът. Металоходът продължаваше на север, към пръстена от изкуствено създаден космически студ, който обхващаше града и го правеше непревземаема крепост. Скоро щеше да стане още по-студено.

— Наглеждай го — каза тя на Скудър и стана. Изстрелите на Скудър бяха загрели до стопяване около един квадратен метър площ от стената. Металът още светеше нажежен, но топлината вече отслабваше. И без това тя се усещаше само непосредствено пред стената. Черити си помисли с горчива ирония, че ако вътре станеше още по-студено, трябваше да избират, дали да бъдат изпечени на грил или да бъдат дълбоко замразени. Вероятно и двете едновременно — от две различни страни.