Волфганг Холбайн - Ад от огън и лед

— На четиридесет и пет мили югоизточно оттук. Приближава се насам.

Стоун го погледна с недоумение и каза:

— Но тогава… тогава той се движи право срещу бариерата на студа.

— Правилно.

— Може ли да я преодолее?

На Стоун се случваше за пръв път да види как едно от тези гигантски бели насекоми се колебае, преди да отговори.

— Не знаем — каза инспекторът накрая. — Но съществува такава опасност. Вече са предприети необходимите контрамерки.

— А ако не успеем да го задържим?

— Тогава точно след… — инспекторът го прекъсна, за да погледне към уредите — четиридесет и седем минути по ваше време ще достигне града.

— Ето ги! — ръката на Скудър сочеше трите планера, които се виждаха като блестящи искри на небето. Бяха се приближили бързо, но забавиха скорост и сега се държаха на две-три мили разстояние от металохода. Черити не бе сигурна, но й се струваше, че са от същия тип тежки бойни машини, с които се бяха запознали вече над Париж и по-късно над Кьолн. Гледката не бе никак успокоителна. Тя познаваше огневата мощ на тези летящи дискове с диаметър петдесет метра. Машините разполагаха с достатъчно тежко въоръжение, за да нанесат сериозни повреди даже на такъв колос като металохода.

— Защо не ни нападат? — изрази учудването си Фалър.

— Нямам понятие — промърмори Лестър. — Може би не са сигурни какво се е случило тук. — Той вдигна рамене. — Една такава машина сигурно е невероятно скъпа. Не може току-така да бъде разрушена.

Никой не отговори. Ако Лестър имаше право, в най-добрия случай това означаваше временна отсрочка на атаката. Мороните там горе скоро щяха да забележат, че нещо не е наред. Рано или късно щяха да открият, че машината не променя курса си, и щяха да предприемат нещо.

На пулта пред Лестър замигаха бясно ред разноцветни светлини. Лестър се съсредоточи върху тях, после натисна последователно три бутона, докато всички светлини изгаснаха.

— Какво правите? — попита Скудър.

— Вероятно се опитват да установят връзка с нас — отговори Лестър. — Опасявам се обаче, че никой няма да им отговори.

— Тогава ще дойдат и ще проверят на място.

Скудър потропваше, за да стопли краката си. Въпреки металната плоча на вратата, температурата в помещението бе спаднала значително. Настъпил бе такъв студ, че едва се движеха. Подът, таванът и стените бяха покрити с тънък слой скреж. Залата напомняше по-скоро на ледена пещера, отколкото на командната централа на гигантски робот. Лестър от време на време почистваше с ръка натрупания лед върху уредите на пулта пред себе си. Ставаше все по-студено.

Една от трите машини се отдели от ятото и се приближи бавно. Малката зелена светлина на контролния пулт замига по-силно и пръстите на Лестър заиграха отново по клавиши и превключватели. Планерът плавно се спусна надолу и от безформена сребърна искра прерасна в диск с многобройни израстъци и издатини.

Черити усети шум от триене на метал и видя как една от плочите на близкия пулт се отърси от ледената броня, която го покриваше. Под нея се показа някакъв многостенен метален механизъм, който се издигна със скърцане, и в горната му част замигаха разноцветни светлини. От лявата му страна стърчеше нещо като ръкохватка, явно създадена не за човешка ръка. Същевременно на големия екран се появи ситна, подобна на паяжина мрежа от червени линии, която образуваше нещо като скала на оптически мерник, наложена върху изображението на приближаващия планер.

— Поемете го, капитан Леърд — каза Лестър. — Системата е същата като в планера, който пленихте в Париж.

Черити го погледна с изумление. Лестър имаше право — но бе невъзможно да знае това! Нито на него, нито на другите двама бе казвала, че Кайл я беше научил как се борави с въоръжението на планера!

— Огън! — каза Лестър. Гласът му прозвуча напрегнато, но властно и Черити се подчини автоматично. Металът бе така студен, че допирът с него пареше като огън даже през дебелите ръкавици, но тя сграбчи ръкохватката, насочи скалата на прицела на екрана към приближаващия планер — и натисна спусъка.

От горната част на металохода блесна светкавица, обгърна планера в огнено кълбо и го разби със страхотна експлозия.

Черити бързо отдръпна ръка и притисна длан към гърдите си. Погледът й остана прикован към екрана.

Другите два планера останаха за секунда неподвижни на местата си — на две-три мили над металохода, но после с мощно ускорение се изстреляха на голяма височина, описаха завой и се спуснаха отново с безумна скорост!