Волфганг Холбайн - Ад от огън и лед

Неговият народ бе един от малкото, успели да отблъснат атаките на войнствените извънземни насекоми. По-късно Гурк бе преживял всичко, което Морон бе направил с един свят, отказал да се подчини. Той го бе унищожил.

— Какво се е случило? — попита той тихо.

И за своя изненада получи отговор:

— Скокът — прошепна Стоун. — Изглежда, че сега започва.

Гурк пребледня.

— Сега? Но това е… невъзможно. Не толкова рано.

— Страхувам се, че все пак е възможно — промълви Стоун. — Ти си го преживял, Гурк. Ти си видял всичко.

— Джеърдите? — очите на Гурк се разшириха още.

— Може би — отвърна Стоун тихо. — Те не са напълно сигурни. Но аз се опасявам, че е така.

— Но това все пак не означава, че… — започна Гурк объркано, но бе прекъснат веднага от Стоун.

— Знаеш много добре какво значи това, Гурк. Досега никога не са успявали да ги победят. Сигурно могат да ги задържат, може би години, може би десетилетия, но не по-дълго. Никога няма да допуснат, трансмитерът да попадне в ръцете им. По-скоро ще унищожат цялата планета.

Гурк повече не възрази. Знаеше много добре, че Стоун е прав. Морон никога нямаше да допусне някоя друга сила да се добере до тайната на трансмитера.

— Затова си им дал координатите на сателита с бомбата — промърмори той.

— И пътя, по който да стигнат до него — каза Стоун. — Може би това е последният шанс за тази планета, Гурк.

Дребосъкът го изгледа недоверчиво:

— И ти оставяш този шанс в ръцете на Черити?

— Капитан Леърд е мой враг — каза Стоун сериозно. — Но това не значи, че я подценявам. Ако някой може да унищожи този сателит, това е тя.

— Ти си полудял — промърмори Гурк. — Каква ще е ползата? Ако… ако настъпи скок, тази планета ще се превърне в ад, в сравнение с който нашествието на мороните ще изглежда детска игра.

— А мога ли просто да наблюдавам как унищожават планетата? — каза Стоун.

Гурк не го чуваше.

— Те ще изпратят милиони войници! — каза той възбудено. — Милиарди, ако се наложи. Те…

— Няма да направят нищо подобно — прекъсна го Стоун. — Пресметнал съм всичко. Имах достатъчно време да се запозная с тяхната техника. Ударната вълна от експлозията ще парализира трансмитерната връзка с Морон за месеци. Ако имаме щастие — за години. Във всеки случай достатъчно дълго, за да разрушим станцията на Северния полюс.

— А ако не стане, загиваме всички, нали?

— Ако имаш по-добра идея, с удоволствие ще те изслушам — отговори Стоун сърдито.

Гурк го погледна дълбоко смутен.

— Не те разбирам, Стоун — каза той. — Какво се е случило? Защо така неочаквано си на наша страна?

— Кой твърди подобно нещо? — отвърна Стоун. — Просто не искам тази планета да умре, това е всичко.

— Не, това не е всичко — каза Гурк.

Звукът на зумера на входната врата попречи на Стоун да отговори. Той трепна изплашен и видя как вратата се плъзна и влезе Луцифер, неговият личен адютант.

— Очакват ви в командния щаб, губернатор Стоун — каза Луцифер.

Стоун хвърли бърз нервен поглед към Абн Ел Гурк. Въпреки че това помещение бе защитено против подслушване, внезапно го обзе подозрението, че Луцифер е чул всяка дума от разговора. В същия миг си зададе въпроса, защо изобщо бе наредил да доведат джуджето тук. Може би причината бе само нуждата да поговори с някого.

Стоун овладя гласа и чувствата си, когато се приближи до Луцифер и посочи джуджето.

— Пленникът остава тук — каза той. — Какво се е случило?

— Не знам — отговори Луцифер. — Но е много спешно.

Стоун реши да не губи повече време с въпросите си и се втурна покрай морона към асансьора.

Когато след минута излезе от асансьора и се насочи към централния компютърен пулт, зад който стояха тримата инспектори, Стоун откри, че атмосферата в командния щаб бе станала видимо по-напрегната. Само една от трите бели мравки-албиноси го погледна, когато той приближи, другите две останаха съсредоточени върху това, което показваха дузината монитори пред тях.

— Какво се е случило? — запита Стоун.

Инспекторът посочи с мършавата си лапа в рогова броня към един от екраните:

— Един от нашите металоходи е бил нападнат.

Стоун изтръпна:

— Същата машина, която…

— … която разруши транспортния самолет, да — довърши инспекторът изречението. — Връзката се разпадна преди миг. Последното съобщение гласеше, че нападателите са проникнали в централата и са я овладели.

— Къде се намира сега? — попита Стоун.

Инспекторът посочи отново монитора: