— Правилно — отговори инспекторът. — Въпреки това тази ситуация е необикновена.
— Защо?
— Малко по-късно сензорите на един намиращ се в близост металоход регистрираха значителна метална маса — отговори инспекторът. — И в съответствие с предназначението си, той промени курса си, за да прибере метала. Вижте сам.
На монитора се появи друга картина със значително по-добро качество. Когато обаче Стоун видя какво бе регистрирал металохода, се наложи да мобилизира цялото си самообладание, за да не потръпне от ужас.
В огромен кратер от разтопен и отново замръзнал сняг се издигаше гърбатата предница на гигантски самолет. Местността не предлагаше никаква възможност за сравнение, така че Стоун не можеше да оцени големината му, но явно той бе огромен.
— Това… са останки от катастрофа? — попита той с колебание.
— В никакъв случай — отговори инспекторът.
Самолетът бавно растеше на екрана. Картината се люшкаше в такт с крачките на колосалната машина и на няколко пъти самолетът изчезваше от полезрението на камерата.
После самолетът потрепери и Стоун видя как реактивните двигатели на крилата се завъртяха отвесно надолу, подготвяйки вертикално излитане. От соплата на двигателите изригнаха ярки оранжеви струи.
Стоун наблюдаваше със затаен дъх как огромният корпус бавно, почти неохотно се отдели от земята, наклони се заплашително встрани, но после се стабилизира и отново започна да набира височина. Снегът под двигателите се стопи и в миг се превърна в облаци пара, които за секунди скриха самолета от погледа на камерата и той се различаваше само като неясна сянка сред тях. После неочаквано се наклони, завъртя се през крило, полетя надолу и се разби в земята. Лявото крило бе разкъсано от ярка експлозия, пламъци избухнаха и от задната част.
Екранът потъмня и след миг отново се появиха главозамайващите поредици числа и букви. Стоун внезапно се почувства извънредно неудобно под погледите на тримата инспектори.
— Не разбирам какво е толкова обезпокояващо тук — каза той. — Самолетът се разби.
— Правилно — каза инспекторът. — За нещастие, тези снимки достигнаха много късно до нас, така че не успяхме да информираме екипажа на металохода. Останките на самолета са били раздробени и преработени.
— Има ли оцелели? — запита Стоун. Гласът му трепереше и той се молеше горещо, инспекторите да не забележат.
— Не — отговори бялата великанска мравка. — Изпратихме специален екип, който претърси местността, но не откри никого.
— Въпреки това ситуацията е обезпокояваща — каза един от другите двама инспектори.
Той имаше право. За Даниел Стоун нещата бяха значително по-обезпокояващи, отколкото можеше да предположи мравката, тъй като той определено се досещаше кой бе екипажът на този самолет.
— Съжалявам, но не разбирам — каза той, като положи максимални усилия да се владее.
— Вие познавате този тип самолети, нали? — Стоун бе сигурен, че инспекторът би повдигнал вежди, ако притежаваше нещо такова.
— Познавам го, разбира се — отвърна той нервно. — Това беше Superguppy II. Най-големият транспортен самолет на всички времена. Сигурно някакви метежници са го открили в някое затънтено кътче и са го измъкнали оттам.
Самият той усети колко неубедително прозвуча това обяснение, но това бе най-доброто, което му хрумна в момента.
— Това е много малко вероятно — отговори инспекторът. — Покрайнините на Забранената зона се контролират редовно. Ние знаем определено, че преди два дни този самолет не е бил там. Вероятно се е доближил до зоната, без да бъде регистриран от нашите радарни и контролни установки.
— Освен това не знаем откъде е дошъл — продължи друг инспектор. Стоун го изгледа с изненада. — Отличителните знаци на крилата показват еднозначно, че той е принадлежал към базата, открита преди три месеца близо до дегенериралото гнездо.
— Страхувам се, че все още не разбирам — каза Стоун несигурно.
— Все повече стават доказателствата, че предстои скок, губернатор Стоун — отговори мравката. — Присъствието на този самолет би могло да е признак за предстоящо нападение.
— Но това е… глупост — промърмори Стоун объркан. — Те са много малко на брой. Искам да кажа… дори и да са изровили няколко стари самолета и стари оръжия…
— Има и други симптоми, губернатор Стоун — прекъсна го инспекторът. — За момента те нямат значение. Ние анализирахме ситуацията и стигнахме до заключение, че опасност съществува.
Читать дальше