Волфганг Холбайн - Ад от огън и лед

Черити също запълзя с всички сили нагоре. Скудър беше физически силен, но нямаше никакъв шанс срещу тези насекоми чудовища. Ако мравката само успееше да го докосне, щеше без усилие просто да го разкъса.

Черити тъкмо бе достигнала под люка и се готвеше със скок да се прехвърли вътре, когато над нея се появиха Скудър и мравката-морон. Насекомото бе изпуснало и останалите си оръжия и сега се опита да хване противника си едновременно и с четирите си ръце. Скудър го избегна ловко, ненадейно сграбчи една от мършавите лапи, покрити с черна хитинова броня, и му приложи хватка от джудо като по учебник. Моронът изпищя от ужас, когато за пръв и последен път в живота си откри, че собствената му физическа сила може да бъде насочена изцяло срещу него самия, изгуби равновесие и размахвайки лудо ръце и крака, се изгуби надолу във виелицата. Черити се прехвърли през люка, остана опряна на коляно на пода и се огледа неспокойно, а ръката й посегна към оръжието, но не довърши движението си. Камерата, в която бяха попаднали двамата със Скудър, беше миниатюрна и представляваше кръгъл цилиндър с ръждясали стени, в който едва имаше място за двамата. Мравката беше сама.

От някаква абсурдна гордост Черити пренебрегна протегнатата за помощ ръка на Скудър и със собствени сили се изправи на крака. В следващия миг обаче, когато машината направи поредната крачка и подът под краката им внезапно се превърна в наклонена плоскост, тя връхлетя върху Скудър. Той се изсмя така безсрамно, че тя с удоволствие би го зашлевила, и бързо пусна раменете й, щом съзря предупредителни пламъчета в очите й.

Двамата отстъпиха навътре в тясната ниша, за да направят място за останалите.

— А сега? — Филипсен зададе излишен въпрос, след като последен се вмъкна вътре.

Скудър посочи нагоре. Помещението нямаше таван, а се стесняваше нагоре и преминаваше в кръгла шахта с диаметър около метър. По стената на шахтата нагоре се виждаше нещо, което вероятно беше стълба, предназначена за двуметровите шесткраки твари. Очите на Филипсен се разшириха от страх.

— Вие искате… там нагоре? — промълви той.

— Можем и да останем тук и да чакаме, докато дойдат да видят какво е станало с техния портиер — пошегува се Скудър. — Какво предпочитате?

Той направи няколко маха с ръце като пружинираше силно с крака, и се оттласна с мощен отскок нагоре. Въпреки че се открояваше над всички с високия си ръст, едва при третия опит успя да се хване в най-ниското „стъпало“ на стълбата. Черити и останалите си помогнаха при изкачването. Като най-лека, тя остана последна, а Филипсен и Фалър я изтеглиха нагоре до стълбата.

Поне в едно имаха късмет — още никой не бе забелязал изчезването на мравката, която Скудър изхвърли от машината. До момента не се бяха появили други морони, за да се осведомят за съдбата на своя събрат. Докато пълзяха в тясната шахта, оставаха без всякакво прикритие. Един-единствен изстрел можеше да свали всички долу и това без съмнение щеше да бъде гибелта на малкия им отряд.

Затова пък изкачването беше истински кошмар. Машината продължи да ускорява хода си и при всяка следваща стъпка на гигантския крак те се блъскаха тежко или в металната стена, или в стълбата. Няколко пъти Черити оставаше без дъх, обзета от чувството, че няма да може да продължи, а някъде към средата на изкачването кракът на Фалър се изплъзна от горното стъпало и мина само на милиметър от лицето й. Освен това тази необикновена стълба бе направена за морони, а не за хора. Стъпалата бяха прекалено тънки, за да осигурят добра опора, и бяха много отдалечени едно от друго, така че катеренето изискваше неимоверни усилия. Черити се опита да брои стъпалата, за да има приблизителна ориентация, но се отказа. Голямото изтощение ги принуждаваше често да спират за кратка почивка.

Никой не бе поглеждал часовника си, но Черити прецени, че бе изминал повече от час, когато достигнаха горния край на стълбата.

Останали без дъх, един по един се измъкнаха след Скудър от шахтата. В лицата ги блъсна вълна от тежък въздух с дъх на метал и прах. Черити изпълзя изтощена на няколко крачки от отвора на шахтата и се опита да стане, но и на нея, както и на останалите, не й стигнаха силите за това. Самият Скудър се бе отпуснал със затворени очи, облегнат на стената, и дишаше тежко.

В шахтата беше тъмно като в рог. Тук горе цареше мътен, сивкав сумрак, в който се виждаше само на няколко крачки разстояние. Намираха се в ниско, но много обширно помещение с леко наклонен под. Докъдето стигаше погледът, помещението бе празно.