Волфганг Холбайн - Ад от огън и лед

— Вие не сте с ума си! — изплъзна се от устата на Филипсен.

Черити се усмихна:

— Сигурно. Това е едно от изискванията, за да ти възложат такава задача. — После продължи сериозно. — Не можем да останем тук.

— Няма гаранция, че отива към Ню Йорк — каза Скудър загрижено. — Може с месеци да броди из околността.

— Но отива някъде — отговори Черити. — Искаш ли да останеш тук, докато те заловят или докато замръзнеш?

Скудър не отвърна нищо повече. Черити отново взе пушката му и погледна с оптиката към мравките високо горе в машината. От петте или шест фигури сега се виждаха само две. Внезапно и те се обърнаха и изчезнаха във вътрешността на гиганта. В същото време жилото започна да се прибира. От корпуса на машината проехтя страховит тътен и скърцане, когато предните двойки крака се изправиха и тялото й зае отново хоризонтално положение.

— Сега! — заповяда Черити.

Всички — не само Филипсен — се поколебаха за миг, но очевидно бяха осъзнали, че тя има право: ако останеха тук, ги очакваше може би не толкова бърза, но сигурна смърт.

Затичаха се, когато машината повдигна първия от многобройните си крака и започна да се извръща. Земята трепереше. Пред тях отвисоко се изсипа истинска бомбардировка от скални отломки и кал, а Черити с ужас откри, че гигантските крака на колоса бяха значително по-големи, отколкото изглеждаха отдалеко. Тя прецени, че огромното овално туловище на стоманената машина бе най-малко на седемдесет-осемдесет метра височина над земята. Краката на гиганта, наподобяващи протези с многобройни стави, се движеха с лекота, нереална за машина с такива размери. Това нещо се движеше учудващо бързо!

Черити заобиколи един от огромните кратери, които издълбаваха в земята краката на машината при всяка крачка, и ускори ход. Тогава чу внезапния предупредителен вик на Скудър, спря на място и в последния миг разбра причината: ако бе продължила със същата скорост, трябваше да е достигнала тъкмо мястото, където сега в земята потъваше един от краката на тежката машина. Тя побягна по дъга вляво, приведе се, когато върху й се изсипа градушка от камъни и пръст, и скочи с всички сили.

Скокът беше прецизно пресметнат. Тя се сблъска грубо с масивната стоманена броня, но успя да намери сигурна опора за ръцете и краката си, когато кракът започна да се вдига. Още преди той да се отдели от земята, при нея по същия начин се изкатериха Скудър и Фалър. Тя видя, че Филипсен и другият воин се насочват към друг крак на машината, даде им знак с ръка и извика:

— Не! Трябва да бъдем заедно!

Не оставаше време, тъй като машината бе завършила завъртането си. След като муцуната й се насочи отново на север, тя започна видимо да ускорява темпото на крачките. Тримата успяха буквално в последния момент да издърпат Лестър и Филипсен горе при тях. Озоваха се отново всред ревящия хаос на урагана и с всички сили се бореха, за да не бъдат отнесени от ледените пориви на вятъра.

Стана студено, невероятно студено. След кратко време Черити вече не чувствуваше ръцете си. Дори дишането стана болезнено. Машината продължаваше да ускорява ход и навлезе във фронта на урагана със скоростта на бърз влак. Температурата спадаше непрестанно — с по един градус на всяка крачка на гиганта. Снежната виелица стана, така гъста, че фигурите на хората се разпознаваха само като силуети.

Скудър изкрещя към нея. Бурята отнесе думите му, преди тя да разбере нещо, но погледна в посоката, в която сочеше ръката му.

Само на няколко метра над тях, на металната повърхност на гигантския крак бе отворен овален капак, а от отвора навън стърчеше грозният череп на мравка морон. Очевидно приближаването им не бе останало незабелязано.

Скудър се прицели с пушката и стреля към морона. Не улучи, но насекомото се скри изплашено вътре.

Само след секунда се показа отново, но този път ръцете му не бяха празни. Във всяка от четирите си лапи държеше по едно от миниатюрните смъртоносни лазерни оръжия, които им бяха доста добре познати.

Мравката не успя обаче да даде нито един изстрел. Скудър бе използвал краткия миг, за да изпълзи бързо нагоре до люка и да се хване с две ръце за капака. Когато мравката се наведе от отвора, той освободи лявата си ръка, грабна задния й крак и го дръпна с всички сили. Вероятно при нормални обстоятелства със силата си едва ли би успял само да извади чудовището от равновесие. Черити познаваше много добре страхотната физическа сила на тези двуметрови насекоми. Точно в този миг обаче машината правеше поредната крачка и допълнителният тласък бе достатъчен. Мравката нададе пронизителен писък, изпусна две от четирите оръжия и падна назад във вътрешността на машината. Скудър я последва със светкавичен скок през люка.