Волфганг Холбайн - Най-добрата жена от космическите сили

Беше се променил, но това не беше промяна, която се харесваше на Черити. Бартън беше сменил генералската си униформа с войнишки дрехи без всякакви отличия, а лицето му беше изцапано със сажди. През дясното си рамо беше преметнал автомат, от пояса му се полюляваха три ръчни гранати.

Черити вдигна лявата си вежда:

— Да не искате да си играете на война, генерале? — попита тя иронично.

— Не — отвърна спокойно Бартън. — Ще направя това, което не направихте нито вие, нито онези идиоти от Пентагона, капитане. Ще изстрелям проклетите извънземни пак там, откъдето са дошли.

— Боя се само, че за целта ще са ви нужни повече от три ръчни гранати — обади се Майк.

Черити изобщо не беше чула, че е станал. Той се приближи ядосано до решетката и се улови с ръце за ръждясалите пръчки. Бартън отстъпи половин крачка назад, въпреки че не беше толкова близо до Майк.

— Имаме нужното, лейтенанте, имаме го — увери той. — Не сме съвсем безпомощни, както си мислят тези зверове. — Наклони глава, като че ли се вслушва, и посочи към прозореца: — Чувате ли това?

Черити се съсредоточи за малко и наистина чу нещо, много отдалеч, но съвсем ясно: шума на тежък дизелов двигател, който бавно загряваше.

Бартън се засмя триумфиращо.

— Вярно чувате, капитане. Имам няколко добри техници сред моите момчета. Тази сган има да се чуди, когато съзре дулата на нашите танкове. Но не за дълго.

— Танкове? — На Майк не му се удаде напълно да прикрие изненадата си, което само усили израза на триумф по лицето на Бартън.

— Не много — призна той. — И не непременно най-новите модели. Но достатъчно, за да се справим с няколко обхванати от грандомания мравки, повярвайте ми.

— Вие сте луд! — Възкликна Майк. — Няма да можете дори да се доближите до тях!

— О, не — Възрази Бартън. — И не на последно място заради вашия хеликоптер. Сега поне знаем точно къде се намират. И колко са. След няколко часа целият този кошмар ще приключи.

— И вие ще ни пуснете, и ще ни върнете хеликоптера — каза Черити.

Бартън направи гримаса.

— Не бъдете глупава, капитан Леърд. Аз ще… си помисля относно вашето освобождаване веднага щом се върна, но хеликоптерът… — Той въздъхна и разпери ръце в извинителен жест. — Боя се, че на нас ни е много по-необходим, отколкото на вас.

— Не вярвам — каза Майк, едва успявайки да се владее. — Ние не летим за лично удоволствие, генерале. Ние…

— Знам — прекъсна го грубо Бартън. Внезапно гласът му се промени. — Да не ме смятате за идиот, Уолторп? — попита той остро. — По дяволите, добре зная кои сте. И мога също така добре да си представя защо сте тръгнали на път. Може би службите имат някъде спешно нужда от вас, незаменимите космонавти. Но защо? За да пренесете на сигурно място идиотите, които са отговорни за цялата тази каша тук? — той се засмя рязко. — Съжалявам, лейтенанте, не ме търсете за тази работа!

— Тези идиоти, генерале — вметна предпазливо Черити, — са същите хора, пред които сте се клели да служите.

— Глупости! — възрази Бартън. — Клел съм се да служа вярно на тази страна. Клел съм се да я защитавам с цената на живота си и точно това ще направя. — Той пристъпи ядосано по-близо до решетката и вдигна обвинително показалец срещу нея и Майк. — Вие — каза той, — сте имали своя шанс, капитане. Трябваше да взривите това чудо, докато все още сте могли! А вместо това вие ги доведохте тук! Вие… — Той млъкна, захапа долната си устна и сви ръце в юмруци. После се успокои също така бързо, както и бързо беше избухнал. — Вие имахте своя шанс — повтори той още веднъж.

Черити го погледна смутено.

— Вярвате ли наистина? — попита тя. — Че ние сме ги довели?

— Във всеки случай не направихте нищо, за да ги държите настрани — отвърна Бартън. — Имахте всичките възможности за това, нали? Можехте да взривите това нещо в Космоса. Но вие не направихте нищо.

Майк въздъхна.

— Никой не знаеше какво ще се случи — каза той.

В очите на Бартън блесна огън.

— О, не! — възрази той бурно. — Аз го знаех, други също. Опитвах се да предупредя ония глупаци от Генералния щаб, но те не ме послушаха. — Той се засмя с горчивина. — Изсмяха ми се, глупаците с глупаци, и зачакаха големия брат от Космоса. Ето че сега той е тук.

— Вярвате ли наистина, че можете да ги прогоните? — попита Черити. — С един допотопен хеликоптер и с няколко стари танка?

За момент самоувереността на Бартън като че ли се поразклати, но той упорито тръсна глава.

— Разбира се, че не — отвърна той. — Но мога да извърша това, за което ми плащат. Мога да се боря. И аз не съм единственият. Ще се справим с тях, дори и без вашата помощ.