Волфганг Холбайн - Най-добрата жена от космическите сили

Черити се наклони леко, без да маха пръста си от спусъка. Залп от изстрели полетя към чуждоземното чудовище, обсипа с искри стената до него и превърна бронята му в облак черни стърготини. С остър, болезнено висок вик чудовището се втурна назад и отново се скри в дома, откъдето се беше появило.

И въпреки това беше успяло да улучи.

Войникът, който беше застанал непосредствено до Майк, внезапно се олюля. По лицето му се появи израз на непоносима болка. Пусна оръжието си, залитна като сомнамбул и се улови с ръце за гърдите. После се свлече долу, без да произнесе нито звук. Гърбът му представляваше една-единствена, огромна рана.

Черити изобщо не изчака Майк да се изправи отново, а направо се втурна напред. Беше имала право, мислеше си тя отчаяно! Беше станало прекалено лесно — и те се бяха държали като неопитни новобранци.

Стигна до сградата, прескочи със замах тялото на четириръкия, който препречваше вратата, и с превъртане във въздуха застана отново на крака. Нещо тъмно, бляскащо бягаше пред нея в здрача и тя чу пляскането на бързи стъпки. Втурна се напред, спря още веднъж, изгуби пет-шест скъпоценни секунди, за да смени пълнителя на оръжието си, и хукна отново тъкмо когато Майк и останалите двама нахлуха подир нея в сградата.

Все още чуваше стъпките на врага, макар че те се отдалечаваха с невероятна бързина; сетивата й като че ли функционираха с неестествена чувствителност. Повика припряно Майк при себе си и направи знак на Найлс и войника:

— Наляво, опитайте се да го обходите. И внимавайте. Може да има и други!

Тази забележка беше излишна, по всяка вероятност. След всичко, което се беше случило с бедния Трупър, Найлс може би и без това първо щеше да стреля и тогава да проверява какво е улучил. Черити можеше само да се надява, че няма да е някой от тях самите.

Продължиха да бягат нататък. Вече не се чуваха никакви стъпки, но тя добре беше запомнила посоката, от която бяха дошли. И къщата не беше много голяма — така че съществото или беше излязло през задната врата, или…

Не беше. Черити влетя през една отворена врата, метна се автоматично встрани… и замря.

Зад вратата сигурно също е имало такова бедняшко жилище, като онова, което бяха намерили там горе, но сега пред нея имаше само развалини. Стените към съседните жилища бяха изчезнали като изрязани с огромен нож. От тавана падаше мазилка. Във въздуха се чувстваше непознат, остър мирис. От четириръкия пришълец нямаше и следа.

Затова пък тя откри нещо друго.

В средата на помещението имаше огромен, тънък пръстен от сребрист материал. И във вътрешната му част тя откри същите онези движения, които беше наблюдавала и при пръстена вътре в космическия кораб.

— По дяволите, какво е това? — прошепна Майк. Гласът му трепереше.

Черити сви мълчаливо рамене, направи една крачка по посока към висящия, очевидно не познаващ земното притегляне, кръг от метал и жива чернота, и отново се спря. Струваше й се, че е влязла в някакво поле с невидими електрически енергии, които щипеха кожата й и наелектризирваха всяко косъмче по тялото й. Напразно се мъчеше да проникне с поглед в защитната стена от плътен мрак.

— Сега поне знаем откъде дойдоха така неочаквано тези чудовища — промърмори Майк и погледна неспокойно Черити. — Ще трябва да изчезваме. Имам чувството, че нашият приятел ще се върне всеки момент.

Черити кимна, без обаче да се отдръпва от мястото си. Вместо това вдигна автомата и даде единичен изстрел към вътрешността на предавателя на материя.

Резултатът я разочарова. Куршумът мина през стената от вълнуваща се тъмнина, без да се натъкне на видимо съпротивление, и се заби в отсрещната стена на стаята. Тя смръщи чело, обърна се и погледна войника. Погледът й се задържа на гранатата, прикрепена към колана му.

— Дайте ми това нещо — заповяда тя.

Мъжът се подчини, докато Майк я наблюдаваше не само въпросително, но и неодобрително.

— Какво възнамеряваш? — попита той. — Да не искаш да го взривиш? — Гласът му не звучеше много възхитено.

Черити не отговори, а с повелително движение на ръката направи знак на всички да се дръпнат назад, преди да се обърне отново към пръстена. Не беше сигурна, но за момент й се стори, че вълнението вътре в него се беше засилило.

— Изчезвайте — каза тя. — Чакайте ме отвън.

Майк се накани да възрази, но погледът й го накара да премълчи. Завъртя се мълчаливо на пети и последва Найлс и войника, които не се бяха поколебали нито за миг, преди да изпълнят заповедта на Черити.