Волфганг Холбайн - Най-добрата жена от космическите сили

Черити не беше изпускала нито за миг лицето и ръцете му от погледа си, но тя все пак нямаше човек пред себе си и — колкото и абсурдно да звучеше, — тя беше забравила, че то има повече от две ръце. Горният чифт ръце не се движеше, но третата му ръка удари със силата на побойник автомата и направо го изби от ръката й, докато четвъртата лапа я хващаше за коляното.

Ужасен тласък я накара да загуби равновесие и я отметна назад. Почти в същия миг животното се озова върху й, с бързината на огромен паяк и с внушителна сила. Черити изпъшка от уплаха и болка, когато почувства колко силни бяха тези смешно тънки крайници. Ръцете й бяха притиснати встрани, като на дете, което се боричка с възрастен, и почти в същия миг вторият чифт ръце се сключи около врата й.

Тресна единичен изстрел и сякаш невидим чук удари по бронята на извънземното. Върху Черити се посипаха парченца черен хитин, после гротескното същество се претърколи меко встрани от нея.

Черити се изправи замаяна, попипа шията си и сви устни, когато напипа кървящите драскотини, които ужасните лапи бяха оставили по кожата й още при първото, почти бегло докосване. Още половин секунда…

— Добре ли си? — попита Найлс.

Тя кимна, погледна го с благодарност и се приведе над мъртвото извънземно. Въпреки облекчението си беше разочарована — много й се беше искало да залови живо това същество. Щеше да бъде толкова важно!

— Наистина съжалявам, Леърд — каза Найлс. — Но нямах никакъв друг избор.

„И си е така“ — помисли си Черити. Още няколко секунди и това същество щеше да й счупи врата. Нямаше право да се сърди на Найлс. Нямаше никакво значение дали беше искал или не това, което беше направил. Все пак той й беше спасил живота.

Успя да се овладее, приведе се над извънземното и го разгледа внимателно. Изстрелът на Найлс беше разкъсал бронята на гърдите и беше пробил дупка на гърба, голяма като чиния, но се виждаше учудващо малко кръв.

С треперещи ръце се опита да смъкне гладката черна маска, която скриваше лицето на извънземното. Успя, тъй като тя беше прикрепена към шлема само с помощта на най-обикновена скоба. Отдолу се показа тясно, въпреки цялата си странност почти човешко лице. Изглежда, природата беше поела в груби линии един и същ път на развитие и на родната планета на това същество, и на Земята: то имаше две очи, нещо като плосък нос и широка уста, сякаш лишена от устни, която беше зейнала в смъртта, а освен това и двоен ред много ситни, тъпи зъби. Лъскав кафяв мъх покриваше лицето на пришълеца. Очите му също приличаха на човешки. Ако не бяха шестте крайника, това същество наистина би могло да се определи като хуманоидно.

Черити взе оръжието му в ръка. Беше много тежко и всъщност представляваше груба метална пръчка, която завършваше в единия си край с нещо като доста сложен механизъм, а в другия имаше кръгъл отвор с големината на пени. Черити усети бързи вибрации, когато докосна блестящия сребрист метал и й се стори, че чува някакъв звук, някакво бръмчене, което й подейства доста обезпокоително.

Найлс отстъпи нервно настрани, когато тя по невнимание насочи дулото на оръжието към него. Черити му се усмихна за извинение, остави внимателно сребристия предмет и се изправи.

— Ще вземем всичко със себе си — заяви тя. — Оръжието и трупа — огледа се зорко. — Бих искала само да разбера какво може да са търсили тук.

Майк и другите двама войници се върнаха при тях. Лицето на Майк потъмня, когато той се приближи и видя постепенно увеличаващата се локва кръв, сред която лежеше извънземното.

— Мъртъв ли е?

Черити кимна.

— По дяволите — изруга Майк. — Трябваше ни жив!

— Найлс нямаше друг избор — поясни бързо Черити. — Това нещо тук тъкмо се канеше да ми откъсне главата. — С повелителен жест на ръката, му отне всякаква възможност за отговор и посочи към сградата, от която беше излязъл с останалите двама. — Има ли нещо особено вътре? — попита тя.

Майк поклати глава.

— Само мъртъвци — отвърна той. — И…

За малко това щяха да бъдат последните думи в живота му. Зад него, от другата страна на площада се отвори някаква врата и през нея излезе едно огромно същество с четири ръце. Черити извика, грабна оръжието си и едновременно с това удари така силно Майк, че той залитна, загуби равновесие и падна на колене.

Черити и пришълецът стреляха почти едновременно. Плющенето на нейния автомат погълна по-приглушения, по-тих изстрел на оръжието на другия, но точно на половин крачка пред нея, точно там, където допреди секунда беше стоял Майк, нещо странно се удари с невероятна мощ о паважа и се пръсна на всички страни.