Волфганг Холбайн - Най-добрата жена от космическите сили

Изстрелът й беше попаднал в целта. Съществото се беше строполило на земята и с две от четирите си ръце притискаше простреляния си крак. Но то по никой начин не беше излязло от играта. Изпод гротескната му маска се чуха високи, свиркащи звуци, а в другите му две ръце изведнъж се озоваха две от малките метални пръчки, които Черити познаваше от видеофилма.

Изруга, прицели се отново и натисна спусъка, но този път не улучи. На половин метър до насекомото пръснаха искри от асфалта и в същия миг нещо изсвистя над главата на Черити и откърти голямо като юмрук парче от мазилката на стената зад нея. Ранено или не, съществото там долу стреляше дяволски добре. Много по-добре от нея.

На площада отекна остър, напълно нечовешки вик, нещо като трясък на разбивана стомана, и когато Черити предпазливо подаде глава напред изпод прикритието си, видя, че един от огромните бръмбари се беше свлякъл на земята. Сега Майк и другите войници концентрираха огъня си към другото насекомо, докато Найлс запращаше изстрел подир изстрел към третото чудовище, което препускаше безцелно в кръг. Черити видя, че почти всеки изстрел беше точен, но тя видя също и това, че повечето от тези изстрели чисто и просто се удряха в бронята на извънземното и отскачаха.

Въпреки това бяха необходими само още няколко секунди. Вторият гигантски бръмбар се строполи на земята. Най-сетне се пръсна и обвивката на последното чудовище под масирания огън на четирите автомата. Оръжието на Черити през цялото време остана насочено към четириръкото. Но тя не стреляше. Двете горни ръце на извънземното продължаваха да стискат двете оръжия, но очевидно беше разбрало, че следващият му изстрел би бил и последният за него.

Найлс спря да стреля едва когато свърши муницията си. С гневно лице зареди нов пълнител, изправи се до прозореца и се прицели в четириръкото чудовище. Стреля, преди още Черити да е разбрала какви са намеренията му.

— Ако не го е разбрал, сам си е виновен — каза той. — Върви. Ще го държа в шах.

Тя кимна, метна се с плавно движение през рамката на прозореца и скочи от трите метра височина на улицата. За момент се почувства безпомощна, когато загуби равновесие и трябваше да се свие на кълбо, за да не се претърколи от инерцията на собственото си движение, но заплашително насоченото от прозореца оръжие на Найлс има своето въздействие: обвитата в черупка глава на извънземното наистина се извърна към нея като ужасната черна глава на робот и проследи движението й, но съществото не стреля.

„Прекалено лесно“ — помисли си Черити. Беше прекалено лесно! От първия изстрел по извънземното не беше минала и минута. Черити не можеше да повярва, че е толкова просто да се справи човек с нашественик, който беше парализирал цял един свят.

Приближаваше се внимателно към фигурата в черно-кафява броня, като заобиколи почтително единия от убитите гигантски бръмбари, задръстил улицата като преобърнал се камион. „Наистина е голям колкото камион“ — помисли си тя изненадано. Внезапно изпита благодарност към Хардуел, който беше настоял да вземат оръжието. С малкия пистолет, който носеше към обикновената си униформа, не би могла да направи кой знае какво срещу тези многокраки чудовища.

Четириръкото се раздвижи, когато тя се приближи до него, много бавно, почти свръх-предпазливо, сякаш знае добре, че всяко по-рязко движение би означавало краят му. Двете груби сребърни пръчки се изплъзнаха от ръцете му и изтрополиха на земята.

Черити направи кръг около него, ритна оръжията с крак настрани и постави дулото на автомата си точно върху бронята на гърдите му. Движенията на съществото изведнъж престанаха. Само очите зад тесните отвори на маската му проблясваха, пълни с омраза.

— Окей, приятелю — произнесе високо Черити. — Не знам дали ме разбираш, но ако все пак можеш, то най-добре е да не правиш нищо, което би могло да ме нервира. Не искам да те убивам, но нямам също така и никакво желание да бъда убита от теб.

Съмняваше се дали извънземното разбира думите й, но то доста добре разбираше значението на оръжието, насочено към тясната му гръд. Черити изчака още една секунда, после вдигна лявата си ръка и махна на Найлс да слезе при нея. Устоя на изкушението да погледне към покрива и да види къде са Майк и двамата войници. Някак си беше убедена, че е по-добре да не изпуска нито за миг от погледа си това подобно на паяк извънземно. Прекалено лесно. Прекалено, прекалено лесно.

Найлс скочи на улицата и в същия миг извънземното я нападна.