Волфганг Холбайн - Най-добрата жена от космическите сили

Мъртви като…

Да, като всичко наоколо, помисли си Черити.

Едва сега й направи впечатление мъртвешката тишина около нея. Нямаше никакви хора, никакви шумове.

— Какво има? — Майк я погледна въпросително. Черити сви рамене и му отправи безпомощен, и в същото време предупреждаващ поглед. Найлс и двамата войници също бяха спрели. Единият от мъжете свали картечницата от рамото си и свали предпазителя. Звънкото металическо щракване отекна зловещо сред стените на приличащата на тунел улица.

— Няма нищо — отговори Черити с известно закъснение. — Но е прекалено тихо.

— Тук нещо не е наред — каза войникът, който държеше оръжието си готово за стрелба.

Черити кимна. Не беше изненадана, че не само тя изпитва това чувство на неувереност; освен това вече беше сигурна, че не е само въображение.

Горе, в космическия кораб заедно със Сьоренсен, беше изпитвала същото чувство.

Сега и вторият войник свали оръжието си от рамото, секунда по-късно го последваха Найлс, Майк и Черити. Продължиха да вървят нататък крайно предпазливо. Улицата се разшири и превърна в дълъг площад. Всичко, намиращо се на двайсет-трийсет крачки от тях, беше все още потънало в мрак. Отново, макар и само за секунди, Черити изпита това странно чувство. После очите й привикнаха към новата светлина и тя видя това, което досега само беше чувствала.

Те бяха тук.

За три, четири, пет безкрайни секунди тази мисъл беше всичко, което изпълваше съзнанието й — само една констатация, придружена от сковаващо чувство на ужас: те бяха тук.

Бяха три на брой — две от огромните, прилични на бръмбари, същества, които беше видяла на видеофилма, и още едно трето, някак безформено чудовище, много по-голямо от бръмбарите, което обаче не се решаваше да излезе много напред от защитната мантия на мрака. Черити не можеше да го огледа, но и не държеше много на това. Видимото движение и неясните, ъгловати очертания, които виждаше, бяха повече от достатъчни. Вратите на ада се бяха отворили и бълваха своите чудовища.

— Исусе! — прошепна Найлс до нея. — Какво, за бога, е това?

Черити го погледна бързо и предупредително, същевременно отстъпи няколко крачки назад и се притисна още по-плътно към стената. Молеше се никое от насекомите чудовища да не беше гледало в тяхната посока. С крайчеца на очите си съзря друго раздвижване в сянката на отсрещната страна на площада: някаква по-малка, слаба фигура с прекалено много ръце и с лице, сякаш грубо изковано от черна стомана, застана до един от големите като слон бръмбари и започна да прави нещо. Внезапно Черити изпита страх. Смразяващ страх.

Въпреки това част от разума й продължи да функционира с обичайната си прецизност, онази част, която беше създавала през дългите години на безмилостна тренировка и която сега, подобно на безчувствен компютър, й обясняваше, че те в момента са не само в огромна опасност, но може би имат и шанс, какъвто може би няма да се повтори. Ако успееха да неутрализират тези три чудовища отсреща, а може би дори и да заловят жив техния водач…

Не си позволи никакво време да премисли някой от безбройните аргументи, които говореха против това решение, а само погледна въпросително към Майк:

— Ще ги заловим ли?

Майк пребледня, но въпреки това кимна. По лицата на двамата войници тя с облекчение видя само страх, не и този сковаващ ужас, който беше очаквала. Но те също не знаеха какво точно има пред тях, за разлика от Майк и Найлс, те виждаха тези чудовища за пръв път. Може би бяха само много объркани.

Найлс посочи към сградите от другата страна на площада.

— Ще се опитам оттам — каза той. — Може би ще успея да се промъкна в гръб, без да ме забележат.

Черити кимна, но го задържа, когато той се приготви да тръгне.

— Как ще си дадем знак?

— Никак — изръмжа Найлс. — Ще изчакам, докато откриете стрелба.

— Окей. Вземи единия от войниците със себе си. И внимавай, може да има и други гадини.

Найлс кимна, махна с ръка към единия от войниците и посочи с дулото на оръжието си нагоре. Черити разбра. Очевидно възнамеряваше да се приближи до чудовищата, минавайки по покривите.

Оттеглиха се още малко навътре в улицата, докато Найлс и спътникът му се скриха в някаква сграда. Черити пресметна, че ще им трябват поне пет минути, за да заемат позицията си. Погледна часовника, реши да им даде двойно повече време и се притисна към вратата на някакъв вход. Майк я последва, а войникът остана долу до стълбите, приготвил оръжието си за стрелба.