Волфганг Холбайн - Най-добрата жена от космическите сили

Потисна неприятното чувство, приведе се още повече над мъртвия и провери дали има някакви наранявания.

Не откри нищо. Никакви рани, с изключение на някаква драскотина по челото, която вероятно се беше появила при падането, нищо, което да издаваше по някакъв начин как точно този мъж се е разделил с живота.

Изправи се потресена и се принуди все пак да огледа и мъртвата жена. С всички сили се мъчеше да не гледа към двете мъртви момиченца, но без да иска погледът й попадна върху личицето на по-голямото дете. И то беше отпуснато, както и това на бащата, чертите му имаха същия израз на пустота.

Когато повдигна ръката на мъртвата жена, тялото се свлече от двете по-малки телца със странен, доста неприятен шум като че ли, мина през ума й една мисъл, от която стомахът й се сви от болка, като че ли в цялото това мъртво тяло няма и една-единствена костичка, която да не е счупена поне на десет места. Но и по жената не се виждаха явни следи от наранявания.

Черити се изправи с рязко движение, приведе се да си вземе оръжието и се огледа за Найлс.

— Навсякъде ли… изглежда така?

Найлс кимна.

Майк посочи вратата, която Черити бе разбила.

— Беше заключена — каза той. — Отвътре. Знаеш какво означава това, нали?

Черити кимна. Каквото и да беше убило тези хора, то не беше влязло през вратата или прозореца, а ги беше умъртвявало безшумно и без предупреждение, а вероятно и много бързо, някакъв ужасен вид… радиационно оръжие, което беше попаднало на този дом, а може би и на съседните сгради, и беше изгасило всяка искрица живот. От какъвто и характер да беше това оръжие, помисли си тя с горчивина, действието му би могло да възхити изобретателите на неутронната бомба. Жилището изобщо не беше пострадало, не беше счупено нито едно стъкло, нито един съд. Но тя беше абсолютно уверена, че в този дом нямаше никакъв живот.

Изведнъж престана да изпитва какъвто и да било страх. Всичко, което изпитваше в момента, беше гняв. Студен, решителен гняв, от който самата тя се плашеше.

— Да тръгваме! — каза тя.

Навън междувременно беше станало малко по-светло, иначе нищо друго не се беше променило. Двата огромни бръмбара продължаваха да стоят неподвижно по местата си, като огромни, ужасно грозни статуи, третото огромно същество също не се беше помръднало.

Вниманието на Черити беше насочено към четвъртата, почти хуманоидна, фигура, която се движеше между трите гиганта с хитинови обвивки. Определено беше същество от типа, който бяха видели на видеофилма. Беше значително по-високо от човек, но толкова слабо, че Черити неволно се попита как не се пречупва през средата още при първия повей на вятъра. Четирите ръце, които бяха в непрекъснато движение, придаваха направо гротесков вид на цялата фигура. Жестовете напомняха паяк, бяха бързи, резки и доста целенасочени. Очевидно съществото можеше да действа светкавично, ако това се наложеше.

Черити нямаше намерение да му дава възможността да доказва това предположение.

Тя спокойно се прицели в главата му, сведе съвсем леко дулото на автомата, натисна механично бутона за самонасочването и изруга наум, когато видя, че не се появява рубиненочервеното лазерно огънче. Разстоянието не беше кой знае колко голямо — двадесет, най-много двадесет и пет метра, — но автоматът не беше оръжие, с което може да се стреля особено точно, и тя едва ли щеше да има възможността да стреля втори път, ако не улучеше при първия изстрел. Изрично беше забранила на Майк и останалите да стрелят по извънземното. То им трябваше живо.

Въпреки това тя трябваше да рискува. Бавно, милиметър по милиметър продължи да свежда дулото на автомата. Центърът на визьорния кръст пред дясното й око се плъзна по лъскавата хитинова обвивка на космическото същество, застина за миг върху бедрото и се установи най-сетне върху това, което можеше да се вземе за дясното му коляно. Пръстът й докосна отново спусъка, намери бутона и застина пак в неподвижност. Беше изнервена. Ръцете й трепереха. Но беше наясно, че нямаше да се почувства по-добре, ако изчаква още. Напротив.

Натисна спусъка.

Плющящият изстрел сложи светкавично край на привидното спокойствие, което се беше разпростряло над площада, и това, което последва, стана едновременно и десеторно по-бързо, отколкото си го беше представяла и в най-песимистичните си опасения. Майк и двамата войници откриха стрелба от покривите на съседните сгради, а на два метра от нея от автомата на Найлс изскочи ярък огнен пламък, но тя се опита с всички сили да игнорира всичко останало и да насочи отново телескопа към четириръкото.