Волфганг Холбайн - Най-добрата жена от космическите сили

— Да води завоевателни войни? — Найлс изсумтя. — О, не, разбира се, че не. В етично отношение ще е много над нас, нали така? Мисля, че нещо подобно са си мислели и индианците тук преди двеста години. И знаете ли какво, професоре? Не са били прави.

Сьоренсен подскочи, но очакваното възражение не последва. Той само погледна Найлс, после пак отклони поглед и запали нова цигара, въпреки че предишната димеше, наполовина изпушена, в пепелника.

— От всичко това няма никакъв смисъл — обади се внезапно Ландърс. С изключение на Терховън, досега той беше останал най-мълчалив; Черити напълно беше забравила, че и той е тук. Сега гледаше ту Бекър, ту Сьоренсен. — По дяволите, та всички ние знаем как изглежда отвътре този, така наречен, междупланетен кораб. По-примитивен е, отколкото ако го бяхме правили ние.

— И? — попита Бекър.

— Откъде идва този… този генератор на материя или каквото и да е то? Изобщо не отговаря на представите ни!

— Доста неща не отговарят на представите ни — потвърди Бекър. — Но с тези неща трябва да се занимават учените, не мислите ли? Рано или късно ще намерим обяснението.

— Ако ни оставят време за това.

Бекър изгледа остро Черити.

— Не сте тук, за да разпространявате песимизъм, капитане — заяви той. — Положението е сериозно, но ще се справим с него, не се тревожете. Корабът е само един, независимо колко голям, и все едно колко бръмбари чудовища и всякакви други твари ще излязат от него, ако е необходимо, ще ги взривим всичките.

Да, помисли си Черити, точно това беше отговорът, който беше очаквала от Бекър. И дори малко се надяваше да е прав, че ще могат да го направят, когато се наложи. Тя самата не беше толкова сигурна.

— Звучи така, сякаш само това и чакате, Бекър! — възкликна ядосано Сьоренсен.

Бекър запази спокойствие.

— Не — отвърна той бавно. — Ако искате да знаете, изпитвам ужасен страх от тази стъпка. Но съм готов, ако е необходимо.

— Защо сме тук, коменданте — попита Черити, преди Сьоренсен да започне отново. — Навярно не за да се съвещаваме относно офанзива срещу пришълците или…?

Бекър се усмихна слабо и после отново застана сериозно.

— Не. Исках само лично да ви съобщя маршрутите, това е всичко. „КОНКЪРЪР“ и другите две совалки от същия тип се предислоцират. За всеки случай — добави той.

— Предислоцират? Къде?

— СС Нула Едно — отговори Бекър.

Черити беше очаквала нещо такова, но се питаше защо е необходимо. И зададе този въпрос на глас.

— Защото имаме само три бойни кораба, капитане — отвърна недоволно Бекър. — И защото искаме да сме подготвени за всякакви изненади. Известен ви е планът Омега, нали? — Укорът в гласа му беше повече от явен. Всички утихнаха изведнъж, с изключение на Сьоренсен. Ученият премига объркано.

— Планът Омега?

Черити погледна въпросително Бекър и той кимна в знак на съгласие.

— План в случай на критична ситуация — поясни Черити. — Разбира се, не за тази, която е настъпила сега, а за… — тя произнесе думите подчертано подигравателно, с което си навлече още един гневен поглед от Бекър, — невероятната представа, че някой ден ще се стигне до огромния сблъсък между нас и братята на Демизов от отсрещната страна, професоре. Станцията СС Нула Едно е най-сигурният и дълбок бункер в тази страна. Твърди се, че би издържал и на пряко ядрено попадение, макар че още никой не го е изпробвал. Планът Омега предвижда евакуация на правителството на САЩ в това съоръжение.

— С космически кораб?

Черити се усмихна.

— Разбира се, че не. Но има надеждни хангари бомбоубежища. А може би след това ще са ни необходими тези три космически кораба.

— Защо?

— Ами например, за да си потърсим нова планета, ако нашата добра стара Земя е пострадала малко.

— Стига, капитане — заяви ядосано Бекър, а погледът му допълни: — Не е нужно той непременно да узнава целия план.

Планът Омега предвиждаше повече, а именно: в най-лошия случай правителството да се изведе в Космоса с помощта на трите кораба, в някоя от станциите на Луната или в орбиталното градче, ако все още съществува такова. Все пак, помисли си иронично Черити, може би момчетата щяха да открият отгоре някое, все още небомбардирано късче земя…

— А… какво ще правя аз? — попита объркано Сьоренсен.

Бекър се усмихна студено.

— Ще оцелеете, професоре. Нямате ли желание за това? — Направи рязко движение с ръка, когато Сьоренсен се накани да възрази. — Заповедта идва лично от президента, Сьоренсен. И лично аз му дадох този съвет. По дяволите, та вие сте един от петте най-добри умове в света, що се отнася до нашия проблем. Нима сериозно си мислите, че ще ви оставим да ви изплюскат извънземните?