Волфганг Холбайн - Най-добрата жена от космическите сили

След три часа, през които бяха изпили десет чаши кафе и изпушили около двеста цигари, те седяха заедно в кабинета на Бекър, пет етажа над тайната заседателна зала. Броят им беше намалял, бяха говорили още дълго, но Черити едва ли можеше да възстанови всичко, което беше казано. Трудно й беше да подреди мислите си и беше почти невъзможно наистина да разбере това, което се беше случило преди десет часа на Северния полюс и което може би ставаше и сега.

— Знаехте го, нали?

Черити вдигна глава и през пелена от сив цигарен дим погледна в лицето на Сьоренсен.

Бяха отново само помежду си, целият предишен екипаж на „КОНКЪРЪР“ заедно с един много мълчалив млад мъж, който се беше представил като лейтенант Терховън и очевидно щеше да заеме мястото на Белинджър. Бекър беше говорил още много дълго, а после разговорът беше преминал точно така, както си го беше представяла Черити. Някъде към края бе спомената думата ядрени бомби. И така, безумието започваше, и то се наричаше война. Когато групата започна да се разотива, Бекър беше поканил нея и останалите да отидат в кабинета му и да го изчакат. Черити имаше недоброто предчувствие за това, което означаваше тази заповед.

— Как… какво мислите, професоре? — попита тя неволно.

— Горе, в кораба — започна Сьоренсен. Погледна я втренчено. — Когато бяхме за пръв път в кораба, в Космоса, вие… вие го почувствахте. Наблюдавах лицето ви, когато погледнахте блока.

— Защо не изговорите думата? — отвърна Черити — Зло. — Внезапно изпита желание да причини болка някому, защо не и на Сьоренсен? — Става дума за преносител на материя.

— Глупости — Възрази Сьоренсен прекалено припряно. — Такова нещо не е възможно от гледна точка на природно-естествените науки.

— Наричайте го както искате! — избухна Черити. — Видяхте го също така ясно, като и ние.

— Видях една снимка — отвърна Сьоренсен. Явно не разбираше откъде идва внезапната й враждебност, но все пак се защитаваше, което го направи отново малко по-симпатичен на Черити. — Тя може и да заблуждава. Някаква проекция, съзнателна заблуда…

— Руснаците ли, професоре? — Гласът на Найлс преливаше от сарказъм. — Зад всичко това може да се крие и ИРА, кой знае. И така, между другото, са изнамерили силово поле, което да превръща цялата техника в куп метални отпадъци.

— Вие сте игнорант — кипна Сьоренсен. — Можем…

— Достатъчно — Майк удари с длан по масата и за момент наистина настъпи тишина. Сьоренсен сведе смутено глава, а Найлс демонстративно загледа настрани. Майк погледна Черити.

— Какво искаше да каже, Чери?

Гневът на Черити си намери нов обект. Мразеше да я нарича така, най-вече пред други, и той добре го знаеше.

— Откъде да зная — отвърна тя. — Попитай го сам.

Майк сигурно щеше наистина да го направи, но в този момент вратата внезапно се отвори и вътре връхлетя комендант Бекър. Лицето му беше помрачняло още повече, доколкото това изобщо беше възможно. За момент той спря и демонстративно замаха с ръка пред лицето си, за да пропъди облаците цигарен дим, после забърза към прозореца и включи климатичната инсталация на по-големи обороти. В стаята стана значително по-хладно, но димът си остана.

— Това е лудост — продължи Сьоренсен с такъв тон и поглед, сякаш изобщо не беше забелязал Бекър. — Седим си тук и… и говорим за война с извънземни, които…

— Все още — прекъсна го остро Бекер, — не говорим за нищо, професоре. Вие сте напълно прав — видяхме само няколко снимки, които могат да означават какво ли не.

Черити вдигна изненадано поглед. Бекер беше слушал техния разговор. Попита се защо.

— Но е вероятно да се… стигне до конфликти — каза предпазливо Майк.

Бекър го погледна безизразно.

— Обявили сме бойна готовност степен DEFCON 2, ако това имате предвид — каза той след малко. — Но това не означава, че ще се стигне непременно до бойни действия. Цялата история може да се окаже и заблуда. Свръхреакция на едната или другата страна. Недоразумение… — Той вдигна ръце като в някаква безпомощност.

— Това е лудост! — настояваше Сьоренсен. — Трябва да е някакъв кошмарен сън. Една… Война между планетите е направо изключена. Дори да можеха да дойдат тук, не би си струвало…

— Но те са вече тук, професоре — каза Бекър много внимателно.

— Това е безсмислица — мърмореше Сьоренсен. Черити почувства, че е близо до нервен срив. — Народ… който е достатъчно напреднал, за да посещава други светове, не може…