Волфганг Холбайн - Спящата армия

— Възможно ли е да знае кой си? — попита Скудър.

Кайл понечи да отговори, но после се извърна с бързо движение и пристъпи към вратата. Върховете на пръстите му се плъзнаха по миниатюрното командно табло в нея, търсейки нещо, спряха за момент и когато той оттегли ръката си, между палеца и показалеца си държеше останките от малък микрофон с откъснати кабели. След секунда вратата се отвори и в стаята влезе младият колега на Фелс. Дясната му ръка лежеше съвсем неприкрито върху пистолета в колана му. Когато видя какво държи Кайл в ръка, изразът на лицето му се промени от объркване в гняв, но мегавоинът изобщо не го остави да заговори, а с почти приятелска усмивка му подаде малкия микрофон.

— Смятам, че търсите това тук — каза той. — Трябва да криете по-добре подслушвателните си уреди.

Върху лицето на младия войник — малката емблема от лявата страна на гърдите му го идентифицираше като сержант Леман — се четеше смесица от объркване, гняв и безпомощност.

— Какво означава това? — попита Черити. — Обичайно ли е при вас да подслушвате личните разговори на гостите си?

Острият тон на думите й оказа очакваното въздействие. Войникът не каза нищо, безпомощно погледна разрушения миниатюрен микрофон върху дланта си, а после го стисна в юмрука си и изхвръкна от стаята. Зад него вратата се плъзна и се затвори с щракане.

— Не прекалявай, Кайл — каза Черити, като си пое дъх. — Можем ли сега да говорим открито?

За момент Кайл остана вглъбен в себе си, а после кимна безмълвно.

— Бих искал да знам какво означава всичко това! — изръмжа Скудър. Той погледна вратата, която се бе затворила — и заключила! — след Леман, сякаш я обвиняваше за тази неловка ситуация. — Обречен съм непрекъснато да бъда арестуван и разпитван — каза той.

— Вероятно заради вида ти, индианецо — отвърна иронично Гурк. — Високите два метра индианци с прическа пънк и рокерски партакеши би трябвало да събудят недоверието на един пруски офицер.

— По-добре е от превзети джуджета с вирнати носове — отговори Скудър и размаха заплашително юмрук пред лицето на Гурк.

Джуджето отскочи престорено артистично назад и закри отбранително главата си с ръце.

— Престанете! — каза остро Черити.

В момента не й бе до шеги. Изпитваше чувството, че положението им е може би по-сериозно, отколкото предполагаха.

— Не разбирам защо си правят толкова труд да ни хванат или да се убедят в смъртта ни. — Тя се облегна на стената със скръстени ръце, погледна замислено надолу и продължи: — Добре. Стоун би дал вероятно една година от живота си, за да ни хване отново. Но не може да е само той.

— Как така? — попита Хелън. — Той ви е преследвал още там, в Щатите, или?

— Непрекъснато! — потвърди Черити. — Но не толкова настойчиво. С толкова техника и войници би ни хванал за десет минути.

— Освен това досега не е искал да ни убива — допълни Нет. Хелън я погледна колебливо, но Кайл потвърди думите на уейстлендърката.

— Имах заповед да ви хвана живи — каза той, кимайки с глава към Черити.

— А внезапно той хвърля атомни бомби, за да ни унищожи — добави Черити с въздишка. — Ако ме питате: пълна промяна на настроението.

— Може би е заради мен — предположи Кайл. — За първи път се случва един мегавоин да престъпи предназначението си. Ще направят всичко възможно, за да ме хванат или елиминират. Ще трябва да се разделим.

— Лъжеш се, Кайл — отговори Черити. — Може би ти си първият, който е застанал съвсем открито срещу тях. Но смятам, че идеята да превърнем собствените си деца в наши най-големи врагове съвсем не функционира така добре, както са си представяли. — Тя посочи с глава към Хелън. — Помисли само за баща й.

Тя видя как Хелън потрепери от ужас и разбра, че отново бе извършила грешка, фактът, че след бягството си от Париж Хелън почти не бе отронила дума, не беше случаен. Момичето още не бе разбрало напълно, че мъжът, когото бе смятала за свой баща, в действителност е на страната на нашествениците.

— Може би тази станция тук е причината — каза внезапно Нет. — Не мога да си представя, че превръщат в развалини и пепел половин страна само за да обезвредят няколко набедени революционери и един киборг-отцепник. Но това тук…

— Няколко бракувани компютъра и пет войници играчки? — попита недоверчиво Скудър.

— Тогава може би те не са всичко — каза Черити.

— Разбира се, че не — отговори Скудър. — Вероятно само това е останало.

Черити поклати повторно глава.