Волфганг Холбайн - Тъмно е бъдещето

Найлс се обърна към Скудър.

— Как успяхте да сторите това?

Скудър се усмихна злобно, а после вдигна ръка и я протегна към Черити. Марк размаха пушката си заплашително, но Черити махна с ръка и каза:

— Оставете го!

Скудър поблагодари с подигравателно кимване с глава, смъкна ципа на джоба й и извади малък диск от мека, сива пластмаса… Очите на Черити се разшириха от учудване.

— Подслушвателно устройство! — каза тя. — Ти… ти си ми окачил подслушвателно устройство? Но тогава… всичко е било…

— Планирано, естествено — продължи спокойно Скудър. — Наистина ли смяташ, че би могла да избягаш ако аз не бях го поискал?

Той поклати глава.

— Твоята приятелка Нет бе така любезна да ни издава какво възнамеряваш да правиш, и тъй като аз отдавна търсех случай да се запозная лично с мистър Найлс…

Черити го погледна втренчено. Внезапно почувства горчив вкус в устата си и трябваше да мобилизира цялото си самообладание, за да не връхлети върху него и го удари с юмруци в лицето. Господи, каква глупачка е била!

— Не го приемай трагично — каза иронично Скудър. — Рано или късно и сами щяхме да те намерим.

— Проклет негодник! — изрева Марк. — Ще те унищожа заради това!

— Марк! — изкрещя Найлс.

Но този път Марк не реагира. С яростно движение той измъкна лазерната си пушка и се прицели в Скудър.

Черити изби оръжието от ръката му, с удар в хълбока го повали на колене и със светкавична бързина вдигна пушката. После насочи заплашително дулото към Скудър, като държеше под око и Марк.

— А сега? — попита спокойно Скудър.

Мислите на Черити препускаха. Тя просто бе действала, без дори да помисли. Не съжаляваше, че бе спасила живота на Скудър, но той бе прав — тя не знаеше какво да прави!

— Застреляйте го! — изстена Марк.

Найлс мълчеше.

— Имат ли хората тук някакъв шанс? — попита несигурно Черити.

— Срещу моите хора? Не! — поклати убедително глава Скудър.

— Лъже! — каза Марк задъхано.

Той се изправи залитайки, протегна ръка и включи дуплексната разговорна уредба. Изведнъж малкото помещение се изпълни с изстрел и викове. Борбата още бушуваше.

— Искам честната ти дума! — каза Черити. — Ще ми гарантираш, че хората на Найлс ще останат живи, ако се предадат.

Скудър помисли за момент, а после кимна.

— Окей, обещавам!

— Не му вярвайте! — изсъска Марк. — Всички „акули“ са лъжци!

Черити не му обърна внимание. Тя погледна Найлс. След известно колебание старецът кимна.

Той се наведе бавно напред и натисна един бутон на бюрото си. От високоговорителя прозвуча приглушено пращене, а после и гласът му, който сега звучеше равномерно навсякъде из станцията: — Говори командир Найлс. Прекратете огъня! Предаваме се!

Черити подаде мълчаливо оръжието си на Скудър.

Когато стигнаха местността на „хищниците“, слънцето беше изгряло отново. Скудър бе удържал думата си. След като защитниците се бяха отказали от съпротивата, и те бяха прекратили стрелбата. И макар че битката не бе продължила повече от десет минути, и двете страни бяха дали дузина жертви. Черити смяташе, че бяха убити поне двадесет, а може би и тридесет „хищници“, докато мъртвите обитатели на бункера бяха около сто. Дори и Марк се бе успокоил, след като бе чул равносметката за краткия двубой.

Естествено, той никога нямаше да признае, че Черити бе действала правилно.

„Няма значение“, мислеше си тя мрачно, докато наблюдаваше как малката колона наближава покрайнините на пустинята и първите коли забавят ход, за да изпълзят по стръмния склон. Имаше около триста човека, които „хищниците“ на Скудър бяха натъпкали в няколко стари товарни коли и които очакваха една незавидна съдба. Черити не се съмняваше, че Скудър бе имал намерение да й пощади живота. Но тя не беше сигурна дали той може да удържи обещанието си.

Тя пропъди мислите си и се опита да огледа околността през надрасканото предно стъкло. Наподобяващото на пламтящо огнено кълбо слънце се бе издигнало на половин педя над хоризонта и я заслепяваше, така че тя не можеше да разпознае почти нищо освен остри, черни сенки, но поне видя, че опожарената пустинна местност се бе превърнала в бедна степ. Пред тях, може би на разстояние две или три мили, се издигаше нещо, което изглеждаше като силует на град, но се струваше на Черити някак чуждо. Много от петдесетте мотоциклета, които ескортираха колоната от товарни коли, бяха заминали напред, докато останалите бойци на Скудър бяха останали в бункера, на лов за оцелелите, които искаха да се скрият в лабиринтните проходи и галерии на СС Нула-едно. Черити се надяваше, че поне някои от тях ще могат да избегнат опасността.