Волфганг Холбайн - Тъмно е бъдещето

— Но Ню…

— Аз се измъкнах — прекъсна я Найлс. — Не ме питайте как. Вече не зная. Успях по някакъв начин. Други също. Унищожението не беше… тотално. Те изтриха Манхатън и част от крайбрежието от лицето на Земята, но ние… имахме късмет.

— А жена ви?

— Тя е мъртва — отвърна Найлс. — Дъщеря ми също. Тя имаше по-малко късмет от мен. — Той се усмихна благо. — Не ми е трудно да говоря за това — каза той и думите му прозвучаха искрено. — Беше доста отдавна, знаете ли?

— Кой е този? — намеси се Скудър. — Вие се познавате?

— Дръж си устата! — извика Марк и заплашително вдигна ръка, сякаш се канеше да удари Скудър.

Найлс махна с ръка.

— Понякога наистина сте доста припрян, Марк — каза той с упрек. Въздъхна, обърна се с усилие на стола си и отправи продължителен, замислен поглед към Скудър. — Значи вие сте легендарният Скудър — каза той накрая и отново въздъхна. — Ще ми дадете ли честната си дума, че няма да ме нападнете, нито ще се опитате да избягате, ако накарам Марк да ви свали белезниците?

Марк рязко и шумно пое въздух през зъби, а и Скудър за миг изглеждаше много объркан. Найлс отново въздъхна.

— Мразя да говоря с човек с белезници, господин Скудър — каза той. — Имам ли честната ви дума?

Скудър кимна и Найлс отправи повелителен жест към Марк.

— Свалете им белезниците, Марк. И на двамата.

— Но…

— Моля ви! — още веднъж каза Найлс. Гласът му звучеше по-скоро нетърпеливо, отколкото ядосано. — Знам какво искате да ми кажете, Марк. И аз съм слушал доста за господин Скудър — но не съм чувал, че не държи на думата си.

— Както искате — ядосано отвърна Марк и се захвана за работа. Той отключи белезниците на Черити и Скудър и отново застана на пост.

— Добре, Марк. Ще ви повикам, ако имам нужда от вас. Моля, оставете ни сами.

Марк видимо пребледня, но не възрази. С пресилено отривист поздрав той се обърна и напусна помещението, последван от тримата си спътници. Найлс го изпрати с поглед, поклащайки глава. После се обърна към Скудър с почти извинителен тон:

— Добър човек, но понякога се пали. На вас обаче ви е ясно, че не мога да гарантирам за живота ви, нали?

Скудър кимна.

— Напълно. Но как така оставяте живота си в моите ръце? Вие сте стар човек — а аз бих могъл да ви счупя врата, преди да повикате за помощ.

— Едва ли — убедено отвърна Найлс. — Не съм чак толкова беззащитен, колкото може би си мислите, господин Скудър. — Той се усмихна, отново завъртя стола си към Черити и я погледна и тя изведнъж разбра, че неговият кратък разговор със Скудър бе имал за цел единствено да й остави няколко секунди, за да превъзмогне изненадата си.

— Ако желаете, ще заповядам да изведат господин Скудър — каза той. — Но аз предпочитам той да… — Той хвърли бърз, кос поглед към Скудър. — Да присъства — каза той след кратка пауза. — За разлика от Марк и останалите аз не споделям мнението, че той е един кръвожаден варварин. Тъкмо напротив. Той е добър човек. Само че е застанал на погрешни позиции.

Скудър понечи да каже нещо, но с леко поклащане на глава Найлс го накара да замълчи.

— Просто слушайте, господин Скудър. Сигурен съм, че след това ще погледнете на някои неща с други очи.

Скудър направи гримаса, но не отвърна.

— Какво се случи? — продължи Найлс, обръщайки се отново към Черити. — Струва ми се, че се бяхте замразили.

— Вие знаете?

Найлс кимна.

— Не са много нещата на това място, за които не знаем нищо — с лек упрек отвърна той. — Имахме достатъчно време да го разучим. Знаете ли, че възстановихме голяма част от него? За съжаление никога не успяхме да проникнем в залата с хибернационните резервоари. Беше залостена отвътре. Беше ми ясно, че някой беше използвал резервоарите. Само че никога не се осмелих да се надявам, че това сте точно вие. И че отново ще се видим.

— Не беше съвсем доброволно — промълви Черити. — Какво се случи, Найлс? Колко време е минало и кой…

Найлс я прекъсна с успокоителен жест.

— Много — отвърна той. — Вие и сама виждате. Трябва да са… — Той се замисли за момент, после отново се усмихна. — Почти точно петдесет и седем години. Сега съм на осемдесет и шест. — Той отвори едно чекмедже на писалището си и надникна вътре. — В случай, че ви интересува, днес е 16 юни 2057 г.

— И…

Найлс отново я прекъсна с жест.

— Разбирам, че имате хиляди въпроси, капитане — каза той. — Но би било по-добре последователно да разкажем историите си. Моята е по-дълга — значи, може би вие ще започнете първа?