Волфганг Холбайн - Тъмно е бъдещето

— Идвам от Ню Йорк — отвърна тя. — А тези дрехи са моята униформа. Служебното облекло на пилот от Космическите сили на Съединените щати.

Не беше подготвена за удара на Марк. От болка пред очите й се появиха пъстри звездички. Долната й устна се разкървави.

— Лъжеш.

— Не — потиснато каза Черити. — Но на драго сърце ще измисля няколко лъжи, щом истината не ти се нрави.

Очите на Марк блеснаха, но той се отказа да я удря повече и се обърна към Скудър.

— Добре, тогава да минем към тебе, хищник. Значи ти си Скудър. — Той се засмя съвсем тихо. — Радвам се лично да се запозная с теб. Много съм слушал за теб.

Скудър кимна.

— Наистина е тежък кръст да си известен — небрежно каза той. — Но аз мога…

Марк го удари с юмрук в лицето и Скудър замълча. Тънка, сърдита усмивка се появи на устните му и изведнъж Марк, а не хищникът беше този, който трябваше да отстъпи крачка назад.

— Глупавите ти приказки няма да минат — предрече Марк. — Няма да излезеш жив оттук. Отдавна те чакам.

Скудър отправи към него поглед, изпълнен с омраза, но гласът му беше съвсем спокоен, когато каза:

— Това ми е ясно, Марк. Не можете да ме оставите жив, след като знам къде да ви търся. Но пуснете Черити. Тя казва истината. Тя е по-скоро от вашите, отколкото от нашите.

— Да, и затова ти се застъпваш за нея, така ли? — иронично каза Марк. — Не вярвам на нито една твоя дума. Вероятно някъде сте намерили тази униформа и сега ви се струва много хитро да ни разигравате този малък театър. Тя е една от вас.

Скудър помълча известно време. Черити виждаше, че той напрегнато мисли.

— Дори и да беше така — каза той накрая, — би било още по-глупаво да ни убивате. Или наистина вярваш, че сами щяхме да дойдем?

— Не — невъзмутимо отвърна Марк. — Дори знам, че не е така. Но ако се надяваш твоите лешояди да ти се притекат на помощ, значи си се заблудил. Знаем къде се намира всеки един от тях. Ако дойдат тук, ще ги избием.

— Ах! — подигравателно възкликна Скудър. — Не се пресилвайте.

— Той е прав, Скудър — сериозно каза Черити. — Твоите хора нямат никакви шансове. Този бункер е крепост.

Скудър я погледна изненадано, а Марк отново се обърна към нея.

— Откъде знаеш?

— СС Нула-едно — натъртено отговори Черити. — Най-голямото и най-надеждното бункерно съоръжение в западния свят. Двайсет и шест нива, някои от които, разбира се, трябва да са били разрушени. Снабдено с най-модерните оръжейни системи, с автономна енергийна система и стартови площадки за три космически совалки, две от които все още са долу в хангара. Още нещо?

Марк мълча известно време и като че ли за пръв път го обхванаха съмнения. Но после направи рязък пренебрежителен жест.

— Това не доказва нищо — отбеляза той. — Това навсякъде може да се научи.

— Може би не навсякъде, но ти, разбира се, имаш право — отвърна Черити. — Но бих могла подробно да ти опиша командното ниво. Мога да ти кажа колко помещения има там долу и как изглеждат те. Имам и още нещо, което може да би ще те убеди.

— И какво?

Черити докосна с брада гърдите си.

— Провери под якето ми.

Марк се поколеба, после обаче почти припряно се наведе и разтвори ципа на униформеното й яке. Четири малко съжаляваше, че не беше включила телесния си щит. Би зарадвала този самонадеян гадняр с един лек токов удар.

Очите на Марк се разшириха, когато видя малката сребриста опознавателна табелка, която висеше на верижка на врата й.

— Паспорт… клас А? — невярващо попита той.

— Така изглежда — ядосано отвърна Черити. — Сега ще ме развържеш ли?

Марк понечи да отвърне нещо, когато внезапно отекна тънък, пронизителен писклив звук и на малкия команден пулт до вратата светна една червена лампичка. Марк почти уплашено се обърна.

— Да — каза той.

— Доведете ги при мен — нареди един глас от невидим високоговорител. — Веднага.

— И двамата ли? — попита Марк. — Те са…

— И двамата — прекъсна го гласът от високоговорителя. — И хищника и капитан Леърд. И се отнасяйте добре с тях.

Остро изщракване показа, че високоговорителят е изключен, без да дочака отговор. Марк известно време гледа безпомощно в празнотата, после се стегна и даде знак на придружаващите го да отвържат Черити и Скудър.

Пътят водеше надолу и за първи път, откакто беше влязла в СС Нула-едно, Черити наистина разбра колко огромно беше бункерното съоръжение — все пак това беше първият път, когато трябваше да измине целия път до двайстото ниво пеша. Някъде между триста и четиристотин тя престана да брои стъпалата, по които Скудър и тя бяха слезли; преди всичко защото й се налагаше да мобилизира цялото си внимание, за да не загуби равновесие по полуразрушените бетонни стъпала. Стълбището беше съвсем слабо осветено и поправено само там, където е било най-наложително, така че на места беше направо опасно за живота им да вървят в крачка с Марк и останалите. Напълно излишно Марк им беше сложил белезници.