Волфганг Холбайн - Тъмно е бъдещето

— Нищо няма да й се случи, не се тревожи — каза той. — Но тя не е достатъчно разумна, за да мога да й се доверя. Ще поръчам да й донесат нещо за ядене. Кинк!

Последната дума беше насочена към пазача, който през цялото време беше седял неподвижно, обърнал гръб. Но той в никакъв случай не спеше, както бе предположила Черити, защото бързо се обърна и погледна въпросително към Скудър. Черити хвърли бързо поглед на широкото, набраздено от белези лице със сурови очи и брутална уста.

— Погрижи се за Нет — заповяда Скудър. — И се отнасяй добре с нея.

Кинк скочи и се забърза да изпълни заповедта, докато Скудър внимателно хвана Черити за ръката и я поведе към огъня. Тя не се съпротивляваше. Животът постепенно се завръщаше в изтръпналото й тяло. Но без помощта на Скудър едва ли би могла да направи и десет крачки.

Те не отидоха до големия лагерен огън, а до едно малко, разположено встрани огнище, където гореше по-малък огън. Съблазнителната миризма на печено месо стигна до носа й. Когато се приближи, тя видя, че и тук тя и Скудър не са сами — но все пак тук беше само един-единствен хищник, който ги очакваше, а не шумната банда от повече от двайсет души. Изпита облекчение, но реши да остане нащрек. Дружелюбността на Скудър и симпатията, която тя изпитваше към него, нито за секунда не я заблуждаваха в това, какъв беше той всъщност: главатар на една брутална армия варвари, за които човешкият живот нямаше абсолютно никаква стойност.

Скудър й помогна да седне на един плосък камък, клекна от другата страна на огъня и насърчително посочи към дървените шишове, на които над огъня се печаха парчета месо. Черити не дочака повторна покана. Оскъдната закуска при бащата и неговото семейство беше всичко, което беше яла през целия ден и стомахът й вече се бунтуваше с пълна сила.

Скудър посочи към втория хищник, който седеше край огъня и внимателно наблюдаваше Черити.

— Това е Раул — каза той. — Моят заместник. Можеш да му имаш доверие.

— А на останалите — не? — сухо попита Черити.

— Не — със същия тон отвърна Скудър. — Във всеки случай не на всички. Но Раул и ти в известен смисъл сте вече познати. — Черити го погледна въпросително и Скудър добави със само загатната усмивка. — Тази сутрин ти му проби дупка в десния крак. Но той не е злопаметен.

Черити разгледа подробно хищника. Не го позна, но това не означаваше нищо — бе имала достатъчно друга работа, за да запомня лицата на мъжете. Но видя, че десният му крачол е разпран до коляното. Отдолу се виждаше бяла превръзка.

— Още ли боли? — попита тя.

Раул поклати глава.

— Жалко — каза Черити. — Трябваше да се прицеля един метър по-високо.

Лицето на Раул остана безизразно, но Скудър се засмя тихо.

— Ти си несправедлива, Леърд — каза той. — Раул ти спаси живота.

— Така ли? — сърдито отвърна Черити. — Това ми е убегнало по някакъв начин.

— Ако не ти беше попречил да избягаш, момчетата щяха да те убият — сериозно каза Скудър. — Или равнината щеше да те погуби. Там навън никой не може да оцелее, ако не е пустинник. А ти не си пустинничка.

— Не — отвърна Черити. — Не съм.

— А каква си?

Умишлено небрежният тон на въпроса не я заблуди нито за миг — Скудър не беше срязал въжетата просто защото беше мил човек, а защото искаше от нея нещо съвсем конкретно.

— Във всеки случай, не пустинничка — уклончиво отвърна тя. — Нали и сам го каза.

Тя се наведе напред, взе от огъня един от шишовете с месо и го опита. Месото имаше особен, но добър вкус, а след първата предпазлива хапка тя започна да дъвче по-бързо, почти лакомо. Едва сега усети колко беше гладна.

Скудър я остави на мира за известно време, но неотклонно я наблюдаваше дори докато ядеше, а погледите на Раул също следяха всяко нейно движение. На драго сърце би оставила месото и би помолила отново да я завържат на дървото. Но независимо от това, че Скудър вероятно би отказал, тя беше прекалено гладна, за да го направи.

— Разбирам, че не ни се доверяваш — каза Скудър след малко. — Но ние не сме твои врагове.

— Забелязах това — саркастично отвърна Черити. — Нет и семейството й също. Винаги ли опожарявате къщите на хората, които не са ваши врагове?

Скудър стисна ядосано устни, обаче преглътна острия отговор, който беше на езика му.

— Това нямаше да се случи, ако ти не беше избягала — каза той с привидно хладнокръвие. — Само че това вече е минало, нали? Коя си ти?

— Кой е Даниел? — отвърна Черити.

В очите на Скудър отново проблесна гняв и той отново с усилие се овладя.