Волфганг Холбайн - Тъмно е бъдещето

— Как си? — неловко попита Черити. Доста глупав въпрос, но все някак трябваше най-после да започне разговор. Нет не отговори, а само продължи да се взира в нея с очи, изпълнени с презрение и безпомощен гняв.

— Съжалявам за къщата ви — продължи тя. — Нямаше да дойда при вас, ако знаех какво… какво ще се случи.

Нет изкриви лице.

— О, ти съжаляваш за къщата. Това е утешително. Иначе не съжаляваш ли за още нещо? — Гласът й трепереше от ярост.

— Станало ли е още… — Черити се запъна — и накрая разбра. — Родителите ти?

— Те са мъртви — потвърди Нет. — Боб успя да се измъкне, но мама и татко са мъртви. — Тя рязко кимна към пазача, който клечеше край тях и слушаше разговора им. По навъсеното му лице пробягна грозна усмивка, когато Нет продължи. — Той им преряза гърлата. И щеше да убие и мен, ако не им бях нужна, за да хванат теб.

— Още не е късно — почти доволно каза Кинк.

Нет въобще не реагира на думите му.

— Има ли още нещо, за което да съжаляваш? — продължи тя.

Черити не отговори, но изведнъж не можеше повече да издържи на погледа на Нет. Тя сведе глава. Скудър я беше излъгал — най-малкото не й беше казал, което беше същото. След известно време тя вдигна поглед и погледна към огъня.

В лагера се беше възцарила някаква тревога. Повечето хищници бяха станали, някои се отправяха към машините си. По скалите, които обграждаха лагера като естествена отбранителна стена, се бяха появили мъже с пушки, които напрегнато се взираха в тъмнината. Черити напразно търсеше Скудър или Раул, двамата бяха изчезнали в гъмжилото от облечени в черно фигури.

— Какво става? — Въпросът беше отправен към Кинк, който също беше обърнал глава, но не се канеше да става.

Хищникът сви рамене.

— Нямам представа — призна той. — Все ми е едно. Работата ми е да внимавам вие двете да не вършите глупости.

Черити му подари сърдит поглед, на който Кинк отвърна с иронична усмивка, и отново се обърна към Нет.

— Ние отново сме в планините, нали? — каза тя. — Приблизително там, където се срещнахме първия път.

Нет кимна с нежелание.

— Да.

Обаче след всичко, което беше слушала, земята на хищниците се намираше само на два или три часа от фермата на Нет — а когато Скудър я бе пленил, беше преди обяд. Черити напразно се питаше защо хищниците бяха предпочели да направят този обход и дори да устроят лагер за нощуване, вместо веднага да я отведат в лагера. Околността тук изглеждаше всичко друго, но не и сигурна, както ясно издаваше поведението на хищниците. Изведнъж се появи Скудър. Той изкрещя няколко заповеди и неговите хищници се разделиха на три еднакво големи групи, една от които се отправи като подкрепление на мъжете горе, докато другите две напуснаха лагера в различни посоки. Само шепа мъже останаха при огъня.

— Нещо тук не е наред — промърмори Черити. Тя погледна към Нет. — Освен вас и хищниците има ли и други племена тук?

Нет кимна и после сви рамене.

— Не и такива, които биха били толкова луди, че да нападат хищниците — промърмори тя. Тя се опитваше да го прикрие, но Черити усети, че в мислите си и тя се притесняваше от внезапното раздвижване на хищниците. — Може би… някакви животни — плахо допълни тя. — Тази област е опасна.

— Затваряй си устата — грубо каза Кинк. И той започваше постепенно да се изнервя. Той стана, пристъпи заплашително към Нет и клекна срещу нея. Нет се опита да го удари през лицето със свободната си ръка, но хищникът театрално отби удара, изви ръката й и със свободната си ръка посегна за въжето, за да я завърже отново.

— По-добре отново да те завържа — каза той. — После пак ще ти хрумне…

Едно тънко, остро като бръснач острие профуча в мрака и преряза гръкляна му. Той се хвана за гърлото и изпръхтя. Очите му се разшириха. Почти беззвучно той политна напред, към Нет и щеше да политне настрани, ако две сухи сиви ръце не се бяха протегнали към него и не го бяха задържали.

— Тихо! — Дръж го здраво, Нет. Ако другите забележат нещо, с всички е свършено.

Черити трескаво погледна към огъня. Четиримата или петимата хищници, които бяха останали, напрегнато се взираха в мрака. Но никой не гледаше към тях. Но това дяволски бързо можеше да се промени.

Гурк преряза въжетата на Нет и й помогна да подпре мъртвия хищник. Използваха пушката му, за да го закрепят. За някого, който бегло погледне нататък, щеше да изглежда като задрямал.

— Гурк! — изненадано промърмори тя. — Откъде…

— Тихо! — изсъска джуджето. — Ще те освободя, но, за бога, дръж си устата! — Каза го толкова високо, че на Черити й се стори малко чудо, че хищниците не чуха гласа му. Но тя послушно млъкна. С един скок джуджето се оказа до нея, преряза въжетата й и сложи показалец на устните й, когато тя понечи да каже нещо.