Волфганг Холбайн - Тъмно е бъдещето

— Завържете я — каза той. — И се погрижете да не се събуди прекалено скоро. Но бъдете предпазливи. Не искам тя да бъде наранена.

Той се изправи, видя как Кинк и един от мъжете се забързаха да изпълнят заповедта му и отново се обърна към Раул. Едва сега си спомни, че и заместникът му не беше останал невредим.

— Как си? — попита той. — Наред ли е всичко?

Раул изкриви лице в болезнена усмивка.

— Дай да видя крака ти — настоя Скудър. Раул понечи да откаже, но Скудър просто го сграбчи за ръката, принуди го да седне и разпра крачола му чак до коляното. Раул тихо изстена.

Раната не беше много по-голяма от убождане с игла, но тъканта наоколо беше доста подута, а при пипане кракът беше твърд като желязо. Скудър внимателно завъртя крака на Раул и видя, че тънкият като конец лазерен лъч направо бе пронизал прасеца му. За момент той погледна към горящите машини отсреща и потрепери. Изведнъж се почувства щастлив, че на косъм се бе измъкнал от изстрела на Леърд.

— Това е малко повече от драскотина — сериозно каза той. — Не изглежда добре.

Раул сви рамене и предпазливо сгъна крака си.

— И не е особено приятно — призна той. — Бих искал да знам що за дяволско нещо беше.

Противно на волята си, Скудър трябваше да се засмее. Поклащайки глава, той се наведе настрани, хвана лазера на Черити и го повдигна почти със страхопочитание. Предпазливо го завъртя в ръцете си. На пръв поглед оръжието приличаше на малокалибрена пушка, но беше изненадващо леко и беше направено не от метал и дърво, а от синтетичен материал, какъвто Скудър никога досега не бе виждал. Вместо с дуло, цевта завършваше със стъклена тръба, дълга колкото палец, в която гореше тъмночервена, съвсем леко пулсираща светлина, а там, където трябваше да се намира спусъкът, имаше едно червено копче; съвсем близо до него — нещо като колело, което сигурно служеше за регулиране мощността на оръжието. Скудър беше объркан. Вече беше виждал лъчеви оръжия — но това напълно се отличаваше от онези, които мороните използваха.

Тогава той схвана. Това оръжие беше създадено на Земята. От хора за хора. Смутен, той остави оръжието до себе си в пясъка и помогна на Раул да се изправи. Със свободната си ръка той посочи към „Харли“-то, с което беше пристигнала Леърд.

— Вземаш машината и се връщаш обратно в лагера — каза той. — Кракът ти трябва да бъде прегледан от лекар. Барт може да те закара.

— Но тогава няма да имате никакво превозно средство — напомни Раул.

— Глупости — възрази Скудър. — И без това не може петима души да се возят на един мотоциклет, нали? — Той потупа с ръка малкия радиопредавател, пъхнат в колана му. — Ще чакаме останалите. А ти ще изпратиш Мат с машината, щом пристигнеш в лагера. А сега изчезвай.

Раул понечи отново да възрази, но Скудър с почти господарски жест го накара да млъкне.

— Ще правиш, каквото аз кажа.

Раул кимна.

— Може би имаш право — промърмори той. Внимателно направи малка крачка, шумно пое въздух през зъби и с измъчена усмивка поклати глава. — Не — поправи се той. — Ти имаш право. О, по дяволите, това боли.

Той изстена и внимателно раздвижи крака си. Скудър вървеше плътно до него, за да може да го хване в случай, че падне. Раул отново се спря, когато минаха край припадналата Леърд.

— Бих искал да знам защо го направи — неочаквано промърмори Раул.

— Какво?

Раул посочи към планините на изток.

— Никога нямаше да я настигнем — убедено каза той. — Но тя доброволно се върна. Та това е лудост.

— Може би е видяла огъня — предположи Скудър.

— И се е върнала, за да помогне на пустинниците? — Раул поклати глава. — Това няма никакъв смисъл. Не е възможно тя да е вярвала, че сама ще може да се справи с нас.

— За малко не ни довърши — спокойно каза Скудър. — Ако ти не беше отвлякъл вниманието й…

— Знаеш ли какво разказваше малката? — попита Раул, сочейки Нет. Скудър поклати глава и Раул продължи: — Тя твърди, че Леърд била на път обратно към планините, за да търси подземните…

— Глупости — изсумтя Скудър. — Но аз ще я попитам за това, когато се събуди. А сега изчезвай. Тръгвай и се погрижи камионът да дойде. Нямам желание да нощуваме тук.

Без да помръдне, той гледаше как Раул докуцука до машината и с усилие се настани на седалката, след като Барт бе седнал преди него и бе запалил мотора. Едва когато двамата се изгубиха от погледа му, той се обърна и махна на Кинк. Раул беше малко учуден, че Скудър бе настоял да вземат със себе си точно този психопат — но Скудър просто предпочиташе да го държи под око.