Волфганг Холбайн - Тъмно е бъдещето

— Мисля, че дори те разбирам. Но няма защо да се страхуваш. Трябва де те отведа жива при Даниел.

— Даниел? Кой е този? — Всъщност Черити попита само за да спечели време.

Скудър сви рамене.

— Знам толкова малко, колкото и ти. И така — докога ще стоиш там и ще се целиш в мен? Докато ти изтръпнат ръцете?

Черити се обърна почти отчаяно. Освен Скудър и двамата, които държаха Нет, в полезрението й се бяха появили още двама хищници. Всяка от машините, които стояха вляво от нея, трябва да беше возила по двама души.

— Няма да дойда с вас — каза тя. — А вие ще пуснете момичето, иначе…

— Иначе? — коварно попита Скудър.

Вместо отговор Черити светкавично обърна пушката, изпрати лазерен лъч в крака на единия от хищниците, които държаха Нет и мигом отново насочи оръжието към Скудър. Раненият изрева, претърколи се настрани и остана да лежи, стенейки.

— Или ще те застрелям — сериозно каза тя. — Не ми пука, Скудър. С онези тримата там ще се оправя.

Скудър не отвърна, но в тъмните му очи проблясваше ярост. А после той направи това, което Черити най-малко очакваше. Той бързо вдигна ръка и махна на двамата мъже да се отдръпнат, онези, които бяха посегнали към оръжието си, когато Черити стреля.

— Не — каза той. — Оставете я. Тя има право. Наистина би очистила глупаци като вас.

— Ти… ни оставяш да си тръгнем? — невярващо попита Черити.

Скудър кимна.

— Да. Обаче пак ще се видим. Пуснете момичето.

Думите се отнасяха за хищника, който държеше Нет. Той се поколеба, но после послушно извади ножа си и сряза въжетата, с които беше завързана пустинничката. С изтощено стенание Нет падна на колене, а после несигурно отново се надигна.

— Виж дали ще можеш да изправиш машината — й каза Черити. — Бързо!

В същото време тя направи няколко крачки назад, насочи лазера към мотоциклетите, с които бяха дошли хищниците, и натисна спусъка. След като беше настроила оръжието си на максимална мощност. Рубиненочервеният лъч с дебелината на палец улучи резервоара на първия „Харли“.

Мотоциклетът експлодира. Силата на взрива събори трите останали машини като подредени плочки от домино. Огънят бързо ги обхвана.

— Само за да не се видим прекалено наскоро — дружелюбно каза Черити.

Скудър я гледаше втренчено и мълчеше. Само гневът в очите му пламтеше още по-яростно.

— Няма да се справя сама! — извика Нет. Гласът й без съмнение звучеше отчаяно. — Помогни ми!

Черити кимна, размаха още веднъж заплашително оръжието и тръгна заднишком към нея.

Успя да измине само няколко крачки. Кракът й се блъсна в тялото на припадналия хищник, когото беше простреляла, тя направи прибързана крачка — и изкрещя от уплаха, когато една ръка се вкопчи в глезена й и я сграбчи с ужасна сила.

Въпреки това, тя реагира с почти нечовешка бързина. Тя не се опита да се отскубне, а се завъртя и с дулото на пушката блъсна хищника в тила. Мъжът за втори път изгуби съзнание, а Черити отново се завъртя и насочи оръжието към Скудър и останалите.

Но колкото и да беше бърза, Скудър я изпревари. Той не се опита да се спусне към нея като другите трима мъже, а просто се хвърли настрани за части от секундата, преди оръжието на Черити да изстреля втори, смъртоносен лазерен лъч, като в същото време дясната му ръка се стрелна напред. Брадвичката се плъзна по дланта му и полетя към Черити с убийствена прецизност.

Тя се опита да избяга от брадвата, но още докато го правеше, разбра, че няма да успее.

Острието улучи лявото й рамо, по тялото й пламна непоносима болка и тя изгуби съзнание.

— По дяволите, всичко висеше на косъм — тихо каза Раул, докато се изправяше. — Наред ли е всичко?

Наред ли? Погледът на Скудър се плъзна по бойното поле, в което Леърд бе превърнала фермата. Един убит, трима ранени, четири напълно унищожени машини, двама мъртви пустинници — не, гневно помисли той, нищо не беше наред. Една-единствена жена срещу Скудър и седем от неговите хора. И те бяха имали истински късмет, че не беше избила всички!

— Ще си поговоря сериозно с Даниел — изръмжа той. — Трябваше да ме предупреди за тази жена!

Той ядосано поклати глава, вдигна томахавката си и с нервно движение я пъхна под колана си; едва след това се наведе над припадналата и бегло я прегледа. Пулсът й беше спокоен и равномерен, лявото й рамо вече започваше да отича, но като че ли нямаше нищо счупено. Скудър въздъхна с облекчение. Не му се искаше да предаде на Даниел почти един труп. Губернаторът на Морон понякога проявяваше липса на чувство за хумор.