Волфганг Холбайн - Тъмно е бъдещето

Черити сепнато се обърна и вдигна оръжието. Но не натисна спусъка. Зад нея, отдалечен на малко повече от двайсет метра, пред горящата плевня, стоеше четвъртият хищник и макар че на фона на пламъците от пожара тя почти не можеше да го огледа, видът му я накара да потрепери.

Беше много висок и мускулест. Лицето му беше скрито под тъмен шлем, но Черити имаше чувството, че усеща погледа му през затъмнения наличник. Неочаквано тя осъзна, че стои пред главатаря на хищниците.

— Ще ме застреляш ли с това нещо, ако мръдна? — попита хищникът. Гласът му звучеше почти подигравателно. — Тук е горещо. Бих искал да направя няколко крачки встрани.

Черити не отвърна, но направи съответно движение с лазера и хищникът се отдалечи на три-четири крачки от огъня. Сега тя забеляза, че в дясната си ръка той държи брадвичка с къса дръжка. Страшно оръжие, но не такова, което да пръсне главата й.

— Ти трябва да си Леърд — каза хищникът, след като отново се спря.

Черити беше смаяна.

— Знаеш името ми?

— Както виждаш. — Тих, подигравателен смях отекна изпод шлема. — Щеше да си спестиш куп неприятности, ако веднага беше дошла при мен — продължи той.

— Какво… какво искаш от мен? — объркано попита Черити. — Откъде знаеш името ми и кой… — Тя се запъна, огледа се несигурно наоколо и направи повелителен жест с пушката. — Свали шлема — каза тя. Фактът, че не може да вижда лицето на човека отсреща, докато говори с него, я изнервяше.

Хищникът мълчаливо се подчини, но въпреки това използва само едната си ръка. Продължаваше да стиска брадвичката в дясната ръка, докато небрежно хвърляше шлема в пясъка пред себе си.

— Доволна ли си? — насмешливо попита хищникът.

Черити не знаеше дали е доволна от това, което виждаше — във всеки случай беше изненадана. Хищникът беше доста млад, може би в началото на трийсетте. Лицето му в никакъв случай не изглеждаше несимпатично, макар че беше много сурово. Стори й се чуждо и същевременно странно близко. Косата му блестеше в най-наситеното черно, което Черити беше виждала някога.

— Аз съм Скудър — неочаквано каза хищникът по такъв начин, сякаш очакваше това име да говори нещо на Черити. — А ти трябва да си Леърд. Защо очисти хората ми?

Вместо да отговори, Черити посочи към горящата ферма.

— Защо избихте хората тук?

— Да сме ги избили? — Скудър се усмихна безстрастно. — Не сме убили никого — каза той. — Те не бяха… особено сговорчиви, така че се наложи малко да ги постоплим. Но са още живи. И ако ти си благоразумна, такива ще си останат.

Мислите на Черити почти се преобърнаха. Тя не вярваше на нито една негова дума, но все пак беше възможно той да казва истината — което означаваше, че тя осъжда на смърт бащата и семейството му, ако допуснеше дори най-малка грешка. Но ако дори половината от това, което Нет и другите й бяха разказвали за хищниците, се изпълнеше, те така или иначе щяха да умрат.

— Какво искаш от мен? — попита тя.

— Аз? — Скудър усмихнато поклати глава. — Нищо. Някой иска да говори с теб. Аз имам само задачата да те заведа при него. Жива.

— Някой? Кой?

Скудър мълчеше и се усмихваше и това беше усмивката, която дразнеше Черити. Този Скудър беше или напълно откачен, или се чувстваше абсолютно сигурен. Нито едната, нито другата възможност й се нравеше особено.

— Ами ако нямам желание да дойда с теб? — попита тя. — Не можеш да ме принудиш.

— Доведете момичето — спокойно каза Скудър. Думите му се отнасяха не за Черити, а за някого зад нея и в последния момент тя успя да се пребори с изкушението да се обърне. Дали беше номер, или не, докато лазерът беше насочен в гърдите на Скудър, тя можеше да се чувства относително сигурна.

Не беше номер. Зад нея отекнаха стъпки, после пред нея се появиха двама хищници, които влачеха след себе си един мятащ се вързоп. Макар че ръцете и краката на Нет бяха завързани, изглежда, двамата доста се затрудняваха да я удържат.

— Е? — невъзмутимо каза Скудър. — Още ли вярваш, че не бих могъл да те принудя? Само една моя дума е достатъчна и момчетата ще я убият. Откажи се. Те още отсега се радват.

— Тогава ще те застрелям — решително каза Черити.

— Това не би променило нищо — отвърна хищникът. — Момичето ще бъде мъртво, а момчетата ще свършат с теб. Откажи се. Достатъчно кръв се проля.

Тя не искаше да осъжда Нет и семейството й на смърт, но, по дяволите, какво да прави?

Скудър, изглежда, отгатна мислите й, защото се усмихна съзаклятнически и пристъпи една крачка напред, но спря веднага, щом Черити заплашително размаха оръжието.