Волфганг Холбайн - Тъмно е бъдещето

Тя пропъди тази мисъл. По дяволите, сама знаеше колко малък е шансът някъде да намери помощ; не се нуждаеше от ехидното си подсъзнание, за да си спомни за това.

От равнината пред нея израсна скалисто възвишение; идеален наблюдателен пункт. Черити не беше забравила за ужасната среща от предишната сутрин. Тя предпазливо обиколи веднъж скалите и накрая се спря на сенчестата страна. Изкачването на скалата се оказа по-трудно, отколкото тя предполагаше, защото нейната повърхност беше гладка като огледало и на пипане беше като полирано стъкло. Когато най-сетне успя да се покатери, Черити бе останала без дъх, така че й трябваха две или три минути, за да събере силите си. Макар че нямаше и половин час, откакто беше на път, гърлото й беше пресъхнало; още отсега жегата беше мъчителна. Трябваше да си потърси скривалище за най-горещите часове на деня.

Тя вдигна далекогледа. Монотонното кафяво на изгорената земя се плъзна край нея стократно увеличено, прекъсвано само от време на време от някоя цепнатина или скала, или — тя затаи дъх. По следата, която мотоциклетът й беше оставил в пясъка, се движеше някакво същество. При вида му по гърба й полазиха ледени тръпки. Никога досега не беше виждала такова чудовище. То пълзеше към нея и беше доста голямо. Някак много смътно то напомняше на Черити за чудовището Гила, но не беше гущер, а по-скоро насекомо, защото кожата му беше лъскава и твърда, разчленена на множество нееднакви по големина сегменти. Краката му — общо шест — крачеха тромаво и някак неравномерно напред. Главата на съществото беше отблъскващо грозна, с ококорени очи, над които насам-натам непрестанно се полюшваха две тънки антенни пипала. Нямаше никакво съмнение — тази твар я преследваше. Но със своя бърз „Харли“ тя вероятно щеше да успее да се отърве от него.

Бавно завъртя далекогледа, за момент разгледа друг причудлив самолет — който, в края на краищата, след по-внимателно взиране се оказа само парче скала — и продължи да разглежда равнината по-нататък.

Тежки, черни облаци пушек се издигаха на хоризонта; без далекогледа тя едва ли би могла да ги забележи. Стори й се, че някъде в далечината вижда пламъци — точно там, където се намираше фермата на бащата.

Ругаейки, Черити скочи, припряно слезе от скалата и отново се метна на мотоциклета. Без да се поколебае дори за секунда, тя запали „Харли“-то, потегли и веднага след това с рязко движение отново го спря. Пропиля почти цяла минута в опити да развърже възела, с който Боб бе завързал лазерната й пушка, докато най-накрая извади ножа си, за да среже на бърза ръка въжетата. Бързо метна оръжието на гърба си, качи се отново на мотоциклета и се отправи нататък с бясна скорост. Черните облаци пушек, които скоро вече виждаше с просто око, й показваха пътя. Това, което виждаше, надминаваше и най-лошите й очаквания. Огънят беше обхванал не само основната сграда — цялата ферма гореше като огромна клада.

Потиснатостта на Черити прерасна в смесица от ужас и гняв, когато тя откри четирите тежки мотоциклета, спрени пред горящата къща. Хищници. Бяха се върнали. По някакъв начин бяха успели да открият следите й в този пущинак. Вероятно бяха избили всички. Заради нея!

Без да се съобразява с нищо, тя даде газ и полетя към фермата. Видя две-три фигури в черни кожени облекла, които се издигаха като ужасни демони пред пламтящия огън. Видя също как двама от тях изненадано се обърнаха, когато чуха шума от нейния „Харли“. Единият вдигна ръка в знак, че трябва да намали скоростта. Изглежда, я бяха помислили за хищник.

При удара Черити изхвръкна от седалката, но тя беше очаквала това и ето, че съвсем неочаквано нейните реакции отново се появиха, толкова бързи и прецизни, както обикновено. Тя падна, сви се на кълбо и стовари двата си крака в тялото на втория хищник. Мъжът се строполи неподвижно на земята.

Докато Черити още замаяно се изправяше, към нея се спусна третият хищник.

Тя не му даде никакъв шанс. Светкавично свали лазера от рамото си, прицели се в него и натисна спусъка. Тънък като конец рубинено-червен светлинен лъч, почти незабележим на ярката светлина на пожара, прободе крака на хищника и го събори на земята. Оръжието не беше настроено на смъртоносна мощност, но шокът щеше да зашемети мъжа за часове. Въпреки това, тя изтича две-три крачки към него и грубо го удари с цевта на пушката, преди да се осмели да се обърне и да се огледа за последния хищник.

— Браво — каза един глас зад нея. — Чиста работа.