Волфганг Холбайн - Тъмно е бъдещето

Той наклони главата си и каза замислено на Черити:

— Знам за какво си мислиш.

— Така ли?

Гурк кимна. Сухата му старческа ръка посочи планините на изток.

— Момичето говори глупости — каза той с много сериозен, почти загрижен тон, какъвто Черити досега не бе усещала в гласа му. — Това е само легенда.

— Откъде знаеш? — попита Черити. Всъщност тя нямаше желание да разговаря с джуджето, но не искаше да го отпрати съвсем безцеремонно.

— Можеш да ми вярваш — каза Гурк, без да отговори пряко на въпроса й. — Подземните са една легенда.

— Колкото е легенда това, че някога този свят е принадлежал на хората, нали? — каза Черити със сарказъм, но за нейна изненада Гурк само кимна с огромната си глава. Това движение изглеждаше някак си абсурдно, като че ли черепът всеки момент щеше да падне от тънката шия.

— Не — каза той. — Това е истина.

— Ти знаеш…

— Аз не съм някакъв ограничен пустинник — каза Гурк обидено. — Аз знам много. Зная например и това, че ти не идваш от някаква чужда страна, която те са нападнали. Всъщност, откъде идеш? — Той се засмя тихо и посочи с ръка нагоре към небето. — Оттам? Или от миналото?

Този път Черити бе истински изненадана. Тя замълча и Гурк изглежда усети, как неговият въпрос я изпълни отново с недоверие, защото добави:

— Не се страхувай, Черити. Абн Гурк Бен Амар Ибн Лот Фудел Четвърти не е шпионин на Морон. За разлика от останалите аз мога да сметна колко прави две и две. Съществуват само две възможности.

— Така ли? — Черити наостри уши.

Гурк кимна енергично и каза:

— Аз обикалям доста наоколо. Виждал съм същата униформа като твоята. И оръжия като твоите. Само че те бяха ужасно стари. Твоите изглеждат чисто нови.

— А може би са си нови — каза Черити.

— Откъде си? — попита Гурк отново. Черити не отговори и след малко той сви рамене: — Е, всъщност това не ме засяга. Помислих си все пак, че ти би била поне малко благодарна след всичко, което направих за тебе. Но, изглежда, благодарността вече не е на мода. — Той въздъхна. — Няма значение. Но във всеки случай, трябва да си избиеш от главата идеята да се върнеш в планините. Хищниците ще те пипнат. Ако не бъдат те, ще те хванат ездачите. Мисля, че те търсят тебе.

— Още една причина да намеря подземните — отговори Черити.

Гурк въздъхна пресилено.

— Те не съществуват, по дяволите — каза той нервно. — Те са само легенда, нищо повече.

— Разказът на Нет не ми прозвуча като легенда — отговори Черити хладнокръвно. — По-скоро става дума за оцелели, които по някакъв начин са успели да си осигурят безопасност.

Гурк се втренчи в нея и отново поклати глава:

— Мислиш така само защото искаш да мислиш така. Ще намериш гибелта си, ако се върнеш в планините. Трябва да вървиш на юг. Равнината е голяма, но с твоята машина може да успееш, ако имаш малко шанс.

— А после? Какво ще правя на юг?

— Ще оцелееш — отговори Гурк сериозно. — Затова си тук, нали?

— А какво ще намеря там? — отвърна Черити. — Бащата на Нет каза, че…

— Той не знае всичко — прекъсна я Гурк раздразнено. — Равнината е голяма, но не стига до края на света. С твоя мотоциклет ти трябват два дни, най-много два и половина.

— Докъде? — попита Черити, но Гурк мълчеше. — Щом знаеш всичко това, защо не си го казвал по-рано?

Гурк се изсмя грубо.

— А трябва ли? Мислиш ли, че ще им помогна, ако им разкажа, че зад равнината има земя, където могат да живеят по-добре? — Той поклати силно глава. — Казвайки им истината, щях да ги убия. Те щяха да потеглят и да загинат някъде. Пътят е опасен, а това, което се намира зад равнината, е още по-опасно. Смъртоносно за един пустинник. Но ти можеш да го направиш. Може би.

— Какво да направя? — попита Черити с нетърпение. — Какво има зад равнината, Гурк?

— Какво ще платиш? — каза Гурк вместо отговор.

Черити го гледа объркано в продължение на няколко секунди, преди да проумее. Тогава объркването й премина в гняв. Побесняла, тя протегна ръка и се опита да сграбчи Гурк, но не успя, тъй като той отскочи встрани с изненадващо ловко движение.

— Дребен, алчен плъх — каза тя заплашително. — Ти…

— Какво искаш? — прекъсна я Гурк. — Трябва да се живее, нали? Аз живея от информация — ти получи вече доста от мен, и то безплатно. Искаш да знаеш какво има зад равнината? Аз знам. Значи трябва да платиш.

Черити преглътна гневния отговор, който бе на езика й. Донякъде разбираше Гурк, но тона никак не притъпяваше гнева й.

— Какво искаш? — попита тя потиснато.