Волфганг Холбайн - В руините на Париж

— Къде изобщо отиваш? — попита шепнешком Скудър.

Черити се огледа нерешително, преди да отговори само със свиване на раменете.

— Търся стаята на посланика.

— Мислех, че познаваш всичко тук? — попита Скудър.

Черити махна ядосано с ръка и се дръпна на две-три крачки от стълбата. Имаха късмет. Откриха бюрото на посланика още при третата врата, която отвориха.

Черити се вмъкна вътре, даде знак на Скудър да стои на пост при вратата и се огледа с разтуптяно сърце. Беше тъмно. Малкото светлина, която влизаше през изпочупените прозорци, осветяваше помещението много слабо. Но въпреки това намери веднага онова, което търсеше.

Сейфът беше скрит зад ламперията на стената, която, както и останалите мебели, беше станала жертва на пламъците. Черити смъкна разтопените останки от изкуствената материя, при което предизвика такъв шум, че Скудър разтвори очи и започна яростно да й ръкомаха. После тя се отдръпна, разгледа, наклонила глава сейфа и накрая смъкна лазера от рамото си. Скудър я наблюдаваше изненадано.

— Какво ще правиш? — попита той с изплашен шепот.

Черити сви рамене.

— Ще се изпробвам в ролята на касоразбивач — отвърна тя иронично.

— Не мисля, че сега точно е моментът да си правим шеги — каза ядосано Скудър. — Какво, по дяволите, търсим тук?

— Въпросът трябва да гласи: какво, по дяволите, търсят мравките тук? — каза Черити. — Някъде долу трябва да има нещо, което е адски важно за тях.

— Това компютърно съоръжение — предположи Скудър.

— Да — каза Черити. — А аз, глупачката, взех, че им отворих и вратата. Но се питам какво се надяват да намерят там.

— Не е ли достатъчно това, което ти самата изброи? — попита Скудър. — Всичките ви оръжия? Запаси, бункери, бази…

Черити поклати глава.

— Не. Това те лесно биха могли да получат, Скудър. Долу те могат да намерят комплектно оборудване, но ако търсеха само плячката, едва ли биха оставили това съоръжение недокоснато цели петдесет години.

— Боя се, че не мога да те разбера съвсем — призна Скудър.

— И аз — каза Черити. — Но съвсем сериозно, през цялото време имах чувството, че нещо не е съвсем така в историята на Барлър. Ако се интересуваха единствено само от старите складове за оръжие, отдавна биха се опитали да проникнат по насилствен начин в бункера, даже и с вероятността да го разрушат. — Тя решително тръсна глава. — Не, там долу трябва да има нещо, което е безкрайно ценно за тях.

— И какво е то? — попита Скудър.

— Откъде мога да знам? — отвърна раздразнено Черити. — Единственото, което ми е известно, е, че те по никой начин няма да го получат.

Скудър я погледна изненадано:

— Какво ще правиш? — попита той.

— Приготвила съм малка изненада за нашия приятел Барлър — отвърна Черити. — Следи вратата, моля те.

Скудър се върна при вратата, а тя включи инфрачервената оптика на оръжието си. После натисна спусъка. Ярък, тънък като игла лъч прободе сейфа и се вряза в стоманата, разпръсквайки искри наоколо. Черити описа бавен полукръг с оръжието, преди да свали отново пръста си от спусъка, и се приближи до сейфа, за да види какво е направила.

Беше й трудно да потисне въздишката си на разочарование. Лазерният лъч почти не беше повредил стоманата.

— Що за глупост е това? — изсъска Скудър.

— Трябва да отворя сейфа — отвърна Черити, без да го поглежда, — но се боя, че това ще трае доста време. — После се обърна сериозно към Скудър: — Мислиш ли, че ще можеш да ги задържиш за десет минути?

— Може би, ако идват по един и невъоръжени — отвърна кисело Скудър.

Вместо да отговори, Черити пак вдигна оръжието си, но този път не даде изстрел, а го остави на масата и се приближи до прозореца. Доколкото беше възможно, тя притвори отвора с останките от пердетата, после взе отново лазера си и се прицели. За втори път яркобелият енергиен лъч се вряза в стоманата.

Минаха повече от десет минути, преди да разпои вратата на сейфа. Трезорът беше направен не само от особена, непробиваема стомана, но беше, освен това, и много дебел. На Черити се наложи на няколко пъти да прекъсва работата си, когато в горния край на оръжието й светеше червената лампичка и показваше, че оръжието е прегряло. Но най-сетне успя. Изпод лъча не изскачаха вече никакви искри, а той внезапно потъна във вътрешността на сейфа и за част от секундата лумна ярък огън, преди Черити да може да отдръпне пръста си от спусъка и да намали енергията на оръжието. Ако разрушеше това, което се криеше зад вратата на сейфа, то трудът й щеше да е напразен.