Волфганг Холбайн - В руините на Париж

Помещението беше празно. Кайл се втурна светкавично към мястото на пилота, отпусна се в креслото и се опита за четири-пет секунди да си спомни как се управлява едно такова нещо. Моделът беше много обикновен, пригоден само за полети в атмосферата. Но щеше да е достатъчен за неговата цел. Всичко, което му беше необходимо, беше един час преднина.

Пръстите му бързо се плъзнаха по клавишите, сякаш контролните прибори не бяха създадени за напълно различните по конструкция лапи на слугите. По полукръглия пулт затрепкаха слаби разноцветни лампички и няколко асиметрично оформени монитора се изпълниха с изображения и колонки от цифри. Вратите на планера се затвориха сами и не след дълго Кайл чу приглушеното боботене на огромните електродвигатели, които отвориха покрива на купола на хангара. Едва сега в базата щяха да разберат, че в планера има някой, който се опитва да излети с него.

Но, беше вече прекалено късно да го спрат. Нямаше да се осмелят да обстрелват планера непосредствено над базата. Накани се да протегне ръка към волана, когато погледът му се спря на един от малките монитори. Кайл смръщи изненадано вежди, набра бързо няколко цифри в маркираната с чужди символи клавиатура встрани на монитора и прочете текста, който се появи на малкия екран. Очевидно този планер беше вече програмиран за определена цел. И той изведнъж разбра за коя.

Кайл изключи монитора, посегна към волана и включи двигателите. Глухо вибриране изпълни тялото на летателния апарат. На пулта пред него затрепка в лудешка скорост някаква жълта лампа, сякаш някой се опитваше да се свърже по радиостанцията с планера. Кайл не му обърна внимание, хвърли бърз поглед към прозрачния купол над себе си и установи, че таванът на халето се е разтворил достатъчно. Включи планера и го изведе от хангара. Лявата ръка на Кайл пусна кормилото и посегна към едно табло, прикрепено към подвижен лост. След като натисна един бутон, върху прозрачната материя на купола се появи сложна червена плетеница, напомняща тънка паяжина. Кайл освободи центъра на купола да гледа право към пода на халето, после се прицели към един от двата останали планера и стреля.

Ослепителен енергиен лъч се появи от долната страна на планера и попадна върху сребристото летателно тяло. За момент изглеждаше, като че ли тялото на планера изсмуква енергията вътре в себе си, после то бе разкъсано от ярка експлозия. Отломки и пламъци изпълниха вътрешността на хангара и изведнъж нагоре се издигна черен, мазен дим, който отне видимостта на Кайл. Той включи друг бутон и внезапно на прозореца пред него се появи компютърната диаграма на хангара, където можеше да се види разположението на двата останала планера. Кайл премести визьора малко вдясно и даде втори залп. После вдигна планера на известна височина, завъртя се на място и насочи визьора към бляскащия стъклен дворец на главната квартира, в който му бяха ограбили човешката същност, към свой личен ад.

Но той не стреля.

Не успя.

Докато под него навсякъде из базата светваха лампи и прожектори и отекна воят на алармените сирени, Кайл вдигна планера още по-нагоре. След това дръпна рязко напред лоста на ускорението.

Трябваха им близо два часа, за да стигнат до целта си. Открадването на камиона се беше оказало по-лесно, отколкото Черити беше очаквала: двамата мъже, дежурни в подземния гараж, където се намираше паркингът на Свободната зона, бяха всичко друго, но не и особено бдителни. А присъствието на Елен беше напълно разпръснало всякакво тяхно подозрение. Може би, помисли си Черити, в бъдеще те ще бъдат по-малко доверчиви, ако успееха да се освободят от веригите, с които ги беше свързал Скудър.

Но опасностите бяха започнали още с излизането от гаража. Пътищата ставаха все по-лоши, колкото повече се придвижваха на север. На няколко пъти Черити дори си помисли, че ще трябва да се откажат от превозното си средство, а веднъж, в продължение на две или три мили им се бе наложило да пълзят направо с мравешко темпо, защото асфалтът беше прорязан от буренак и коренища. Но сега най-сетне вече стигнаха до станцията на метрото, където бяха слезли преди няколко дена заедно с Барлър.

Черити даде знак на Жан да спре. В гората беше много тихо и тя не искаше шумът на мотора или светлината на фаровете да алармират мороните преждевременно.

Жан закара колата под сянката на една руина, изключи двигателя и слезе. Скудър, Нет, Елен и Гърк безшумно се смъкваха от каросерията. Черити беше казала на Нет какво очаква да открие, но момичето въпреки всичко беше настояло да ги придружи, въпреки опасността, на която се подлагаше по този начин, което обаче Черити разбираше много добре. И тя самата не би действала по друг начин.