Волфганг Холбайн - В руините на Париж

— Съвсем сигурен съм — отвърна Жан. — Вторият също.

— Кой втори? — попита Гърк.

— Вторият планер — отвърна Жан. — Веднага се върнах, за да бия тревога. Малко преди да стигна дотук, се появи още един.

— Летеше ли в същата посока? — поинтересува се Черити.

Жан кимна.

— Мисля — прошепна — Черити — че ми е ясно къде са искали да отидат.

— Къде? — попита развълнувано Елен. — Трябва да уведомим баща ми, ако знаете.

Черити я изгледа с особен поглед.

— Не мисля, че идеята е много добра — каза тя. — Като изключим това, че вероятно не е вече необходимо. — Черити отново се обърна към Жан. — Добре сте направили като сте се върнали веднага тук — каза тя. — Но сега ни е нужна вашата помощ Жан.

— Винаги — отвърна той.

— Можете ли да ни намерите превозно средство? — попита Черити. — Такова, в което да има място за всички ни?

Жан замълча объркано за известно време.

— Има няколко камиона — каза той след това. — Но нямаме право да ги използваме.

— Знаете ли къде се намират?

— Да. Но гаражът е заключен и се охранява.

— Е, добре — каза Черити. — Елате тогава с нас.

— Но къде? — попита объркано Елен.

Черити се обърна към вратата и ги подкани с жест.

— Да направим нещо, което отдавна вече исках да направя — поясни тя бодро. — Да откраднем кола.

Асансьорът се спусна безшумно надолу и погледът на Кайл опипа изпитателно местността наоколо. Беше тъмно. Повечето светлини в огромния, направен почти изцяло от стъкло купол бяха изгаснали. Никъде не се забелязваше ни най-малко движение. Никъде не се виждаше никакъв пазач. А и защо ли? Все пак това беше главната им квартира. Никой не можеше и да допусне, че някой ще се опита да се измъкне оттам.

Да бяга пеша би било напълно безсмислено. Базата беше прекалено голяма, за да бъде измината за няколко минути и човек да може да се скрие в джунглата. На Кайл му беше нужно превозно средство. Погледът му внимателно огледа ниските сгради, които обграждаха комплекса от хром и стъкло на главната квартира, поспря се за миг върху правоъгълния груб строеж на гаража и продължи нататък. Бронираните верижни танкове бяха надеждна защита, но се движеха твърде бавно и можеха лесно да бъдат забелязани. После погледът му попадна върху сребристия купол на хангара с планерите. В първия миг мисълта му се стори неизпълнима — но не беше ли самият той в ситуация, в която не му оставаше никакъв друг избор, освен това, да извърши някаква лудост?

Хукна приведен напред. Хангарът се числеше към малкото постройки, в които въпреки напредналия час на нощта все още имаше светлина. Кайл знаеше, че един от шестте летателни екипа имаше денонощна готовност. Екипажът се състоеше от четирима слуги, двама, които винаги бодърстваха, а другите двама спяха. Обаче всички тези стражеви екипажи бяха всичко друго, но не и особено бдителни. Пък и нямаше нищо, за което да трябва да са нащрек. Никой от учениците не би стигнал до идеята да открадне някой от планерите. Ако не допуснеше някаква грешка, може би щеше да успее.

Стигна незабелязан до халето, притисна се плътно до металната стена и се вслуша със затаен дъх. Все още беше спокойно. Петте минути отдавна бяха изтекли, но Стоун очевидно беше решил да му даде повече време за преднина. Безшумно, притиснал гръб към ледения метал на купола, той се приближи до вратата, отвори я леко и внимателно надникна вътре. Огромната полусфера беше ярко осветена. С чувство на леко удивление Кайл установи, че тук са само три от всичките шест планера. Доколкото знаеше, един от тях непрестанно патрулираше над реката, която представляваше и границата със Свободната зона. Но къде бяха останалите два?

Внезапно си спомни какво беше казал инспекторът относно капитан Леърд. Очевидно беше закъснял, за да я предупреди или пък да направи каквото и да било за нейното спасение.

Наблюдава още известно време вътрешността на халето, никъде не забеляза подозрителни движения и най-сетне се вмъкна предпазливо през вратата. Босите му ходила не предизвикваха никакъв шум върху проблясващия метален под на халето. Едва когато Кайл беше стигнал до единия от трите планера, той осъзна, че тук няма никакви пазачи. Очевидно дежурните мравки са излетели с един от останалите три планера.

Качи се безшумно в първия планер, промъкна се през късия коридор до централата и спря още веднъж, за да се ослуша. Зад затворената бронирана врата не се чуваше нищо. Въпреки това Кайл напрегна мускули и се подготви за нападение, когато вдигна ръка и задвижи механизма за отваряне. Вратата се плъзна с леко бръмчене към стената и осветлението в малката командна кабина светна автоматично.