Волфганг Холбайн - В руините на Париж

Кайл се опита да повдигне мегавоина нагоре и в същото време стегна всичките си мускули, за да пречупи тила му. Но не успя. Вместо да продължи да се съпротивлява на хватката на Кайл, мегаманът изведнъж се дръпна напред, за да преметне Кайл над главата си. Кайл се остави на движението да отнеме почвата под краката му. Докато обаче се премяташе над главата на противника си, той светкавично бързо посегна към дясната му ръка и му отне оръжието. Тупна тежко върху металния под и даде изстрел с лазера, още преди да се е извърнал. Червеният енергиен лъч преряза помещението като коса от светлина и улучи мегамана, преди да успее да се хвърли към Кайл. Мегавоинът загина сред безшумна експлозия от червена светлина и извит във вихрушка прах.

Почти в същия миг друга отровнозелена енергийна светкавица проряза пространството. Кайл се завъртя на пети, вдигна оръжието си нагоре и зачака ужасната болка, с която лазерният лъч щеше да улучи тялото му и да освободи в него цялата си енергия.

Но болката не се появи.

Вместо това той чу съскащо пращене и остро, някак жално изсвистяване. Изненадано обърна поглед — и застина на мястото си. Стоун беше извадил собственото си оръжие и беше стрелял. Но не към Кайл беше насочен неговият лазер.

Кайл забеляза с недоумение димящия отвор в бялата броня на инспектора. Мравката залитна. Четирите й ръце се замятаха из въздуха, но не откриха нищо, за което да се заловят. Мравката бавно се свлече на колене, остана известно време подпряна на две ръце, без да помръдва, и след това се килна напрани. Животът изгасна в студените й многоцветни очи още преди гънките й като на паяк крайници да престанат да се движат.

Кайл се изправи и погледна Стоун. Губернаторът се беше отдръпнал до вратата и гледаше втренчено към огромната мъртва бяла мравка. Не мърдаше нито един от двамата. Стоун сигурно знаеше колко безполезно е неговото оръжие по отношение на Кайл. Но очевидно той изобщо не беше се целил в него. Инспекторът беше стоял в другия край на стаята. Имаше само едно възможно обяснение: Стоун съвсем съзнателно беше убил инспектора. Но защо?

Пръстите на Кайл обхванаха спусъка на лазера му, Стоун също вдигна малкия си лазерен пистолет и го насочи към очите на Кайл. Но никой от тях не натисна спусъка. Няколко секунди се наблюдаваха неподвижно, докато Стоун пръв свали бавно оръжието си.

Кайл също не стреля. Не дължеше нищо на този човек, нито пък беше виновен пред него. Сега му се струваше, че е разбрал, защо Стоун е застрелял инспектора. След няколко минути той също свали оръжието си, обърна се и заобиколи Стоун, за да излезе през вратата. Погледът на губернатора го следеше и въпреки че Кайл дори не се извърна, той усети, как Стоун отново вдигна ръка и се прицелва към тила му. Въпреки това продължи да върви бавно, спря на половин крачка пред вратата и се обърна.

— Пет минути — произнесе тихо Стоун.

Кайл кимна безмълвно. Може би няма да преживее толкова много време, помисли си той. В тази база имаше десетки, ако не и стотици, отлично обучени мегавоини. Но това беше все пак шанс и докато стоеше все така и гледаше към губернатора Стоун, отново почувства едно ново, съвършено непознато и прекрасно чувство: надежда.

Пак се обърна, постави ръка върху дръжката на вратата и отново се поколеба.

— Пред вратата има пазач — каза той. — Той ще влезе, щом аз напусна това помещение. Ще трябва да си съчините някоя история — или да го елиминирате.

Без да изчака отговора на Стоун, той отвори вратата и прекрачи бързо в коридора. Стана по-лесно, отколкото очакваше. Слугата не е бил достатъчно внимателен или пък е бил позадрямал, защото като че ли не беше разбрал нищо за битката, разиграла се почти непосредствено зад гърба му. При излизането на Кайл от стаята реагира направо смешно бавно. Вместо веднага да удари на бяг и да вдигне тревога, той само издаде едно изненадано съскане и се помъчи да го улови. Кайл се изплъзна от ръцете му с доста игриво движение, стисна го за шията и го удари с все сила в насрещната стена. Използва само незначителна част от силата си за това движение, защото не искаше да убива повече, дори и това същество не. Въпреки това ударът беше толкова силен, че мравката се свлече с болезнен вик на пода и остана да лежи там известно време като замаяна. Кайл пристъпи до нея, скъса колана с оръжието и запрати малкия лазер колкото беше възможно по-далече. Оръжието се удари с всичка сила й стената и се разби на хиляди късчета.