Волфганг Холбайн - В руините на Париж

Следващите думи на Барлър потвърдиха предположенията й.

— Мисля — каза французинът — че това, което виждаме тук, е естествената екологична система на тяхната родна планета. Видяхте манната? — Скудър кимна. — Може би си мислите, че те я произвеждат по изкуствен начин? Но не е така. Във всеки, случай не става така, както вие може би предполагате.

— О, да — вметна подигравателно Скудър. — Вероятно пада от небето, нали? Затова го и наричат манна?

Барлър кимна много сериозно.

— Горе-долу е така — отвърна той. — Има само една разлика. Не пада от небето, а идва от земята.

Черити го погледна.

— Може би се произвежда от гората — каза Барлър. — Изследвахме част от това вещество. Съставено е почти само от растителни протеини. Нито един човек или животно, с които сме го изпробвали, не може да го яде. Но не е отровно, а само неизползваемо. На, мравките обаче изглежда е особено вкусно.

Искате да кажете, гората…

— … го отделя, да — каза Барлър. — Може би са променили генетично растенията. Може би това е съвсем естествен процес за света, от който те идват. Един вид естествен хранителен разтвор, в който яйцата узряват и в който се развиват малките, докато пораснат достатъчно, за да излязат от реката.

— Това е невероятно! — възкликна Скудър.

Барлър поклати глава.

— Смятате ли? Намирам го всъщност доста последователно, след всичко, което сме разбрали досега за тях.

Асансьорът беше стигнал до партера и спря. Черити потисна неприятната си тръпка, когато тръгнаха по прашните коридори на Лувъра. Когато бяха влезли тук преди два часа, тя неволно си спомни това, което и беше разказал Стоун. Най-голямата колекция от художествени творби на планетата е оставена да се руши. Явно никой не се интересуваше от тези съкровища.

— Вижте, мосю Скудър — върна се Барлър към прекъснатия разговор, когато излязоха отново навън, — ние не знаем много за нашествието. Но знаем доста неща за мравките. Мисля, че тяхната култура се е развивала по съвсем друг начин от нашата. А в някои отношения те сигурно ни превъзхождат. Тяхната цивилизация не е ориентирана към развиването на някакви нови технологии, те са само един робски народ, не го забравяйте.

Скудър го погледна смутено и отново по лицето на Барлър пробягна познатата бегла усмивка на превъзходство.

— Човек лесно го забравя, нали? — попита той. — Но всъщност те не са нещо повече от нас. Някакъв народ, който някога е бил победен и сега се намира на служба при мороните. Наричаме ги морони, защото все още не сме виждали истинските господари, но в действителност те не са такива.

Черити знаеше, че Барлър е прав. След всичко, което преживя до този момент, това беше единственото обяснение. Някога преди, мороните навярно са завладели планетата на мравките. Бързо са разбрали какви ценни роби са им паднали в ръцете: един народ от огромни, интелигентни насекоми, чиито отделни индивиди на практика нямат свободна воля, които обаче като общност са направо непобедими. Ако се размножават така бързо, както и земните насекоми, то тогава е направо невъзможно да бъдат спрени, ако веднъж вече са се установили на някоя планета.

— Въпреки това не бива да ги подценявате — каза Черити.

Барлър спря и я погледна:

— Кой казва, че го правя? — попита той. — Напротив, капитан Леърд. Междувременно стигнах до извода, че тяхната система превъзхожда нашата. Защо трябва да се създават машини, които да произвеждат храни, когато можеш да накараш едно растение да ти ги отделя? Техниката им изглежда примитивна, но е изключително ефективна. — Той удари с ръка по приклада на оръжието, което се подаваше от колана му. — Да вземем ето този пистолет за пример. Знаете как действа, нали?

Черити кимна мълчаливо. Беше се запознала с тези малки, инсекти убийци малко след като се беше събудила. Но досега никога не беше намирала време, наистина да се замисли по въпроса откъде са дошли.

— Естествено, лазерният лъч е по-ефективен — каза Барлър. — Той има по-силно действие, стига по-далеч, стреля с по-голяма точност, но има един малък, обаче съществен недостатък: мунициите му не се размножават от само себе си. Нужна е невероятна технология, за да се произведе едно-единствено подобно оръжие. А това оръжие тук се поддържа само. Може би цялата техника на родната им планета функционира по този начин. — Той сви рамене. — Може би не използват превозни средства, за да стигат от едно място до друго, а огромни животни, в чиито тела има съответните кухини и извивки. Може би не живеят в сгради, а в растения, които не трябва да се поддържат, защото сами се регенерират. Може би не използват радиотелефони, а надарени с телепатични способности същества… Тази представа е някак си привлекателна, нали?