Волфганг Холбайн - В руините на Париж

Тогава дойде денят, в който срещна момичето.

Ловът се ограничаваше не само с животни. През четирите часа, които трябваше да прекарват без оръжие и екипировка в джунглата, те срещаха и жители на планетата, хуманоидни същества, които приличаха на Кайл и останалите млади мегавоини, общо взето обаче по-дребни и по-слаби. Кайл знаеше, че живеят на другата страна на пресъхналата река и че тази река представлява същевременно и единственото правило, което съществуваше в тази неравна борба: ако някой от местните успееше да мине оттатък, преди да го хванат мегавоините, той спасяваше живота си.

Бяха шестима: Кайл, още двама мегавоини, чиито имена изобщо не знаеше, и трима слуги, които обаче никога не се намесваха в схватките, а служеха само като наблюдатели. След като откриха следите на двама от местните, те процедираха по обичайния начин: единият мегавоин тръгна по следата, а Кайл и втория мегавоин тръгнаха да ги обкръжат и така да пресекат пътя на бегълците. Всеки от тях се придружаваше от един слуга. Кайл не напредваше особено бързо: теренът се оказа далеч по-труден, отколкото беше очаквал, освен това го нападаха няколко пъти. Веднъж някакво животно така тежко го нарани, че му трябваше почти четвърт час, за да продължи пътя си. Въпреки това успя да засече местните.

Трите хуманоида действаха доста умело и бяха направили фалшива следа. Когато свръхострите сетива на Кайл доловиха стъпките и шепота им, те се намираха почти на обратната страна на тази, в която ги търсеха другите двама мегавоини. Той разбра, че са трима. Миризмата на тялото им и различната тежест на стъпките им показваха, че става дума за двойка, която води дете със себе си. Кайл се промъкна зад един висок храст, нагоди цвета на хамелеоновия си костюм към околната среда и застина неподвижно.

Зад него слугата се разми с направо невероятна бързина в сянката на гората.

Стъпките бързо се приближаваха и той видя, че не се беше заблудил. Ставаше дума за двойка от местните жители, и двамата доста едри и определено силни от гледна точка на техния вид. Мъжът беше облечен в гащеризон с пришити кръпки в най-различни нюанси на зеленото, които го прикриваха почти перфектно. Жената носеше пола от същата материя. Двамата бяха въоръжени и погледите им обхождаха внимателно и напрегнато околността, спираха се на всяка сянка и проследяваха и най-малкото движение. „Много са внимателни“, помисли с одобрение Кайл. Нямаше кой знае колко богат опит в лова на тези хуманоиди, но почна да разбира, че досега ги е подценявал.

Малкото беше навярно към осем-деветгодишно, но въпреки малката си възраст се движеше също толкова умело и безшумно като родителите си.

То първо откри Кайл.

Докато двамината възрастни бяха отминали на около десет метра разстояние от скривалището му, без да регистрират присъствието му малкото внезапно застина на мястото си и го погледна. Кайл не разбра причината. Хамелеоновият му костюм функционираше перфектно. Той самият беше нагодил цвета на лицето си на сянката на гората. Но момиченцето го видя въпреки това. За един миг го наблюдаваше само, в очите му нямаше страх, нито уплаха, а само невинно детско любопитство. После като че ли изведнъж осъзна кой се намира пред него, защото изведнъж вдигна ръка и посочи обвинително към Кайл. Устата му се отвори, но оттам не се чу никакъв звук.

Въпреки това възрастните реагираха веднага. Докато жената се обърна и рязко дръпна детето си с уплашено движение, мъжът извади оръжието си и даде два последователни изстрела.

Кайл се изплъзна от първия с умело движение, но вторият го улучи. Мъничкият инсект проби живата тъкан на хамелеоновия му костюм, заби се дълбоко в тялото му и почна веднага да изпуска смъртоносната си нервнопарализираща отрова, а пипалата му се врязаха остро в плътта му.

Кайл политна назад. Тялото му анализира отровата на насекомото със светкавична скорост и активира сложна система от ензими и лимфни секрети, която бързо превърна токсичната субстанция в друга, напълно безобидна. Почти едновременно с това мястото около засегнатата част на тялото му се втвърди и се превърна в капсула, която попречи на насекомото да прониква по-навътре в тялото. Раната се затвори почти толкова бързо, колкото се и беше отворила. Когато Кайл се метна с един скок към хората, от раната му нямаше ни най-малка следа.

Хуманоидът очевидно разбра колко безсмислено е оръжието му, защото не се опита повече да стреля по Кайл, а само направи движение, като че ли се кани да се дръпне встрани, но внезапно се спря и пресрещна Кайл с твърд удар с приклада на оръжието си. Този стоманенотвърд приклад попадна със страшна сила върху слепоочието на Кайл. Той постоя малко напълно замаян. Но въпреки това инстинктивно вдигна ръка нагоре, когато човекът се накани да замахне за втори път. Оръжието бе изтръгнато от ръката на хуманоида и падна на земята.