Волфганг Холбайн - В руините на Париж

— Мисля, че идва някой — каза Скудър, когато тя отново приготви оръжието и се прицели през визьора.

— Ей сега свършвам — отвърна Черити. Тя стреля. Лъчът почти не се видя, но енергията му беше достатъчна, за да прогори останалата няколко милиметрова метална плоскост. Внимателно, милиметър по милиметър, Черити отдели напълно секретната ключалка на сейфа.

По коридора отекнаха стъпки и Скудър извика изведнъж:

— По дяволите, побързай! Идват ни гости!

Изведнъж се чу силно изсвирване и малко по-късно Черити чу Скудър да ругае и стреля. Малко след това в коридора се чу експлозия. Второ, още по-остро изсвирване отговори на този шум. Два-три тънки лазерни лъча за малко се разминаха със Скудър и подпалиха само ламперията зад гърба му. Друг изстрел проби вратата точно до лявото му рамо и подпали завесите.

С глух тропот секретът на сейфа падна и се удари в земята. Черити пусна оръжието, направи бърз скок и се озова до сейфа. Вътрешността му беше пълна с изгоряла хартия. Тя измете всичко, опипа с пръсти задната стена на трезора и миг по-късно откри това, което търсеше. Чу се щракване, когато натисна с ръка контакта, после уж цялата задна стена на стоманения шкаф се раздели на две и откри пред погледа й табло, на което имаше малък монитор.

Скудър стреляше все по-ожесточено. Откъм коридора проникваше отражението на огъня, ако се съдеше по шумовете, там трябва да се беше появила половин армия мравки, които отвръщаха на огъня на Скудър. На Черити й се струваше, че е цяло чудо, че той все още не е прострелян.

Тя пак протегна ръка и се съсредоточи отново върху малкото табло. Пръстите й трепереха, когато се приближиха до клавиатурата. Надяваше се всичко да е още така, както си го спомняше.

Бавно набра с клавишите деветцифрения код и зачака със затаен дъх. Минаха секунди, после екранът се изпълни със зелена светлина и с микроскопични буквички, които я подканяха да набере собствения си код. Черити го направи и в съседство с монитора пламна червена точица с големина на игла.

Изведнъж Скудър започна да крещи и направи отчаян скок, за да се спаси, когато огнен облак удари по вратата и почти подпали стаята.

Черити се увери с бърз поглед, че той не е ранен сериозно и пак се обърна към сейфа, като бързо почна да сваля плакетата от верижката на врата си. Пръстите й така силно трепереха, че й беше трудно да пъхне тънката метална пластинка в отвора под клавиатурата.

Отново минаха няколко мига, през които Скудър нещо й крещеше, което тя така и не разбра, и стреляше непрекъснато към ярките пламъци през вратата, очевидно без вече да се цели, а само да осигури своеобразна бариера.

Най-сетне цветът се смени от червен на зелен. Черити отново вдигна ръка и бързо започна да подава петцифрени числени групи. На два пъти сбърка и сърцето й почна да бие ускорено. Трети шанс нямаше да получи.

Когато вкара и последната цифра, светлината до монитора отново стана червена и върху монитора се появи съобщението, което беше очаквала.

„АКТИВИРАНА Е СИСТЕМАТА ЗА САМОУНИЩОЖЕНИЕ!

МОЛЯ ПОДАЙТЕ ПОСЛЕДНИТЕ ТРИ ЦИФРИ!

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: КОМАНДАТА НЕ МОЖЕ ДА СЕ ОТМЕНИ!“

— Чери! — изкрещя Скудър с пресекващ глас. — Не знам какво правиш, но каквото и да е то, направи го веднага!

Черити пое дълбоко дъх, поколеба се за миг — и после натисна три последователни пъти цифрата 7.

Чу се тихо щракване. Уредът отново й върна плакетата и изведнъж цветът и на монитора се промени от зелен на червен.

„СЪОРЪЖЕНИЕТО ЗА САМОУНИЩОЖЕНИЕ Е АКТИВИРАНО!

ИМАТЕ ПЕТНАЙСЕТ МИНУТИ, ЗА ДА НАПУСНЕТЕ СГРАДАТА!“

Черити бързо прибра плакетата си, прикрепи я към верижката и натисна скрития шалтер, който отново прикри задната страна на сейфа. Зад нея се чу изненадан вик, после глухо трополене и звуците от боричкане, и когато Черити се обърна, тя видя Скудър, който се опитваше да се съпротивлява както отчаяно, така и безсмислено срещу двама морони, които по някакъв начин бяха преминали през огнения ад на входа. Тя вдигна оръжието си.

— Не бих го направил — дочу се глас откъм вратата.

Черити застина на мястото си. Тя бавно отпусна лазера надолу и погледна към Барлър, който стоеше пред горящата врата и се прицелваше с лазерно оръжие право в нея.

— Бъдете благоразумна, капитан Леърд — каза спокойно Барлър. — Мисля, че знаете кога сте изгубили. Не ме принуждавайте да ви ранявам.

Черити пусна оръжието си на земята и се обърна към Скудър, който продължаваше да се гърчи в стоманената хватка на огромните четириръки насекоми.