Волфганг Холбайн - В руините на Париж

— Прекрати това — каза тя — той е прав.

— Много разумно от ваша страна, капитан Леърд — каза Барлър. Той се приближи, като продължаваше да държи оръжието си заплашително насочено към Черити. — Може ли да попитам какво правите тук?

— Можете — отвърна студено Черити, — но аз няма да ви отговоря.

Барлър се усмихна леко, погледна първо Скудър, после нея, и накрая също свали оръжието си. Погледът му попадна върху сейфа зад гърба й. Намръщи се и надникна объркан в напълно празния трезор. После се приведе и попипа задната стена. Минаха само няколко секунди, докато се повтори пак щракащият звук и металната плоча да се дръпне отново настрани.

Барлър издаде нов вик на изненада, когато съзря малката компютърна клавиатура, а след това очите му широко се ококориха, когато прочете надписа върху монитора:

„АКТИВИРАНА Е СИСТЕМАТА ЗА САМОУНИЩОЖЕНИЕ!

ИМАТЕ ТРИНАДЕСЕТ МИНУТИ, ЗА ДА НАПУСНЕТЕ СГРАДАТА!“

Погледа втренчено надписа, после с рязко движение се обърна назад и я изгледа с поглед, пълен с омраза.

— Трябва да си призная, че ви подцених, капитан Леърд — произнесе той студено. — Изключете го!

— Не мога — отвърна Черити.

— Не ви вярвам — отвърна Барлър.

— Това е ваш проблем — отговори Черити.

— Бих могъл да ви принудя!

— Може би — призна Черити. — Но не и в близките тринадесет… — Тя хвърли поглед към монитора — … дванадесет минути.

— Предполагам, че няма да помогне и това да ви оставя тук с вашия приятел и се надявам, че собственият ви живот ще ви е по-мил — каза Барлър.

Черити кимна.

— Точно така.

Той отново я погледа известно време, без да каже нищо.

— Добре! — заяви той накрая. — Тогава ние изчезваме оттук. — Той махна заповеднически към двете мравки, които държаха Скудър. — Измъкнете го оттук. За капитан Леърд ще се погрижа аз.

Докато двамата морони издърпваха индианеца от горящата стая, Барлър вдигна оръжието на Черити, метна си го през рамо и отново насочи своето към нея.

— Моля ви, не ме принуждавайте да ви застрелвам, капитан Леърд. Знам, колко сте опасна.

— В това отношение имате известно преимущество пред мен — отвърна презрително Черити. — До преди два часа аз все още не знаех, колко опасен сте вие.

Барлър я измери с особен поглед, който тя не можа да определи в първия момент. После изведнъж се усмихна, като че ли му беше направила комплимент. Повтори подканата си с помощта на оръжието и посочи към вратата.

— Сега наистина трябва да тръгваме — каза той. — Постепенно тук става доста неуютно.

Стрелбата на Скудър беше превърнала коридора в истински ад от огън и дим. Стълбата също беше обхваната от пламъци. Барлър посочи към отворените врати на някакъв асансьор в другия край на коридора. Черити влезе вътре, кръстоса ръце пред гърдите си и се облегна на задната му стена, като се загледа безучастно в Барлър, който затвори вратата и се обърна бавно към нея.

— Сега поне зная — обади се тя — защо преди три дена бяхте така сигурен, че не сме никакви шпиони.

Барлър я погледна някак тъжно.

— Вие пак се заблуждавате, капитан Леърд — произнесе той с тъга. — Аз не работя за окупаторите.

— Разбира се, че не — отвърна саркастично Черити. — Как ли ми хрумват такива абсурдни идеи!

Изразът на тъга по лицето на Барлър се засили още повече. Но той не каза нищо, докато асансьорът стигна до партера на посолството и вратите му се отвориха.

Огромното помещение все още беше препълнено с мравки. Черити видя обаче и неколцина от хората на Барлър. Те прекосиха залата, излязоха навън и бързо преминаха през парка, за да се върнат отново на улицата. Двата планера продължаваха да стоят неподвижно над улицата, но бяха включили цяла армия от прожектори, които прогонваха нощта на около половин миля разстояние. В долната страна на летателните апарати се бяха отворили още няколко врати, а от сградата на посолството излизаха все повече и повече мравки, които изчезваха в планерите.

Скудър се намираше на няколко крачки от един от планерите и бе задържан от две мравки. Зад него бяха заели позиция двама от хората на Барлър, а от отсрещната страна се приближаваха Гърк, Жан и дъщерята на Барлър! Движеха се неохотно и с вдигнати ръце, следвани от четири въоръжени мравки.

Барлър погледна за миг дъщеря си, без да каже нито дума, после отново се обърна към Черити и каза:

— Не биваше да вмъквате, в тази история и Елен, мис Леърд.

— Тя не е виновна — отвърна Елен вместо Черити.